— Не.
Лусила замълча. Не бе очаквала откровение, въпреки че неведнъж бе отбелязвана поразителната ѝ прилика със старшата света майка по сигурността Даруи Одрейди: „Одрейди на млади години.“ Беше го чувала многократно. Разбира се, както самата тя, така и Одрейди бяха от потомството на Атреидите със силна обратна връзка в размножителния процес спрямо потомците на Сиона. Говорещите с риби не разполагаха с монопол върху онези гени! Но съдържанието на Другите Памети на една света майка, дори при линейната селективност и ограниченията по отношение на женската страна, предоставяше важни нишки към общото състояние на проекта за гола̀та. Лусила, свикнала да съпреживява опита на една личност с име Джесика, потънала обратно преди около пет хиляди години в генетичните манипулации на Сестринството, почувства силна уплаха. Тукашният образец беше познат. Усети в себе си толкова ясно чувство на обреченост, че автоматично се вдаде в молитвата срещу страха, научена още при първоначалното овладяване на ритуалите в Сестринството:
„Не бива да се страхувам. Страхът е убиец на разума. Страхът е малка смърт, която води към пълно унищожение. Ще се обърна с лице към страха. Ще го оставя да мине над мен и през мен. И когато той си отиде, ще проследя с вътрешния си поглед неговия път. Няма да има нищо там, където е бил страхът. Ще остана само аз.“
Почувства как възвръща спокойствието си.
Шуонгю също долови промяната и отпусна леко юздите на прекомерната си бдителност. Лусила не беше нито глупендерка, нито някаква си света майка с титла без съдържание и с минимум подготовка, та да може да изпълнява никому ненужна функция, без да пречи на Сестринството. Беше се оказала в пълно съответствие с изискваното, а сигурно и способна на доста повече; твърде малко реакции можеха да бъдат скрити от нея, дори когато принадлежаха на друга бене-гесеритка. Хубаво, тогава нека знае докъде се простира в дълбочина съпротивата на глупавия, на опасния проект!
— Не вярвам, че гола̀та им ще оцелее, за да стигне до Ракис — каза Шуонгю.
Лусила остави думите ѝ без отговор, като смени темата:
— Кажи ми нещо за приятелите му.
— Няма приятели, само учители.
— Кога ще ги видя? — младата жена продължаваше да се взира към отсрещния парапет, където Патрин се беше облегнал на ниска междинна колонка с готов за действие лазестрел. Внезапно си даде сметка, че и той я наблюдава. Патрин беше послание от башара! Ние го пазим!
— Предполагам, че нямаш търпение да се срещнеш с Майлс Тег — обади се Шуонгю.
— Както и с други.
— Не искаш ли да осъществиш първия си контакт с гола̀та преди останалите?
— Вече установих контакт с него — Лусила кимна към заградения двор, където детето отново бе спряло почти неподвижно и гледаше към тях. — Той е внимателен и умен.
— Разполагам само с официалните отчети за предишните — кимна Шуонгю, — но ми се струва, че действително е най-умният от всички.
Лусила сподави една неволна тръпка при ясно доловената готовност за жестоко противопоставяне в думите и поведението на възрастната света майка. Нямаше и намек за вероятността детето под тях да притежава нещо, характерно за хората.
Все още мислеше за това, когато небето се покри с облаци, както често ставаше напоследък. Студен вятър превали стените на кийпа, завъртайки се в ограденото дворно пространство. Детето се обърна и поднови упражненията с повишена скорост, навярно и за да се сгрее.
— Къде се усамотява? — попита Лусила.
— Най-вече в стаята си. Опита няколко лудешки бягства, но го обезкуражихме.
— Навярно много ни мрази.
— Сигурна съм, че е така.
— Ще се наложи да пристъпя директно. към този въпрос.
— Разбира се, една Впечатка не храни съмнения относно способността си да превъзмогва омразата.
— Мислех за грешката на Гийза. — Лусила се обърна с многозначителен поглед към Шуонгю и продължи: — За мен е странно, че си ѝ позволила да я допусне.
— Не се намесвам в нормалния ход на обучението на гола̀та. Ако някой от учителите му се привърже прекалено силно към него, случаят е извън кръга на моите проблеми.
— Привлекателно дете — отбеляза Лусила.
Постояха още малко в наблюдение на невръстния Дънкан Айдахо, зает с тренировъчни упражнения. И двете свети майки мислеха за Гийза — една от първите учителки, призовани тук за изпълнението на проекта за гола̀та. При Шуонгю нямаше никакви колебания: Провидението се погрижи за навременния ѝ провал. Докато Лусила отчете: Шуонгю и Гийза усложниха моята задача. Никоя от двете дори за миг не се спря на въпроса за начина, по който препотвърждаваха лоялността си.