— Обмислям нашия отговор на нападението — тихо каза Одрейди. — Защо отвличаш вниманието ми? Редно е да очаквам, че ще поискаш похитителите да бъдат наказани.
— Какво ще им направиш? Кажи ми! Какво ги очаква?
Старшата майка помисли, че у детето има изненадваща отмъстителност. Непременно трябваше да бъде обуздана. Омразата е не по-малко опасно чувство от любовта. Колкото място има в душата за омраза, толкова е то и за нейната противоположност.
— Изпратих на Сдружението, на Икс и на тлейлаксианците съобщението, което винаги им пускаме, когато нещо ни обезпокои и раздразни. Само три думи: „Ще си платите.“
— А как ще си платят?
— Подготвя се подходящо за величието на Бене Гесерит наказание. Трябва добре да почувстват последствията от своето поведение.
— Какво ще направиш?
— Ще разбереш, когато му дойде времето. Някой ден може и да научиш как замисляме наказанията. Засега не се налага да го знаеш.
Шийена се начумери.
— Дори не си ядосана — отбеляза тя. — Само обезпокоена.
— Дете, откажи се от нетърпението си! Има неща, които не разбираш.
Светата майка от комуникационния център се появи отново, погледна за миг към момичето и каза на Одрейди:
— Домът на Ордена потвърждава получаването на доклада. Одобряват и стореното от теб в отговор.
Тъй като тя не си тръгваше, Одрейди запита:
— Има ли още нещо?
Беглият поглед към Шийена достатъчно красноречиво говореше за задръжките на жената. Старшата майка изправи дясната си длан — сигнал за безречева комуникация. Пръстите на бене-гесеритката веднага затанцуваха с отприщена възбуда:
„Тараза съобщава: тлейлаксианците играят главната роля. Сдружението трябва да плати скъпо за меланжа. Затвори им кранчето от Ракис. Отхвърли едновременно Сдружението и Икс. Ще се изчерпят, изправени пред смазващата конкуренция от страна на Разпръскването. Засега не обръщай внимание на Говорещите с риби. Те притихват заедно с Икс. За нас отговаря Майсторът на майсторите от Тлейлакс. Лично идва при вас на Ракис. Подготви му капан.“
С лека усмивка Одрейди потвърди, че е разбрала всичко. Проследи с поглед излизащата от стаята жена. Домът на Ордена не само бе одобрил предприетото на Ракис, но и подготвил с изненадваща бързина подобаващо наказание. Очевидно Тараза и нейните съветници бяха очаквали случилото се.
Одрейди отдъхна с облекчение. Посланието до Дома на Ордена бе сбито — кратко описание на нападението, списък на жертвите от страна на Сестринството, идентифициране на похитителите и потвърдителна забележка до Тараза за изпратеното предупреждение към виновните: „Ще си платите.“
Да, глупците-нападатели вече знаеха, че гнездото на стършелите е разбутано. Страхът беше неизбежен и важна част от наказанието.
Шийена неспокойно се размърда в стола си. Поведението ѝ говореше, че се опитва да вникне в ситуацията:
— Една от вашите каза, че е имало лицетанцьори — тя посочи с брадичка към покрива.
Одрейди помисли за момичето като за огромен резервоар от невежество. Съдържанието му явно трябваше да бъде подменено. Лицетанцьори. Не бе забравила за телата, разбира се — внимателно прегледани и проучени. Тлейлаксианците най-после бяха пуснали в действие новите си модели лицетанцьори. Изпитанието бе предназначено за Бене Гесерит естествено! Последната серия беше много трудна за откриване. Оказа се обаче, че и новите излъчват характерната за тях миризма на единствени по рода си феромони. Сведението бе вече изпратено от Одрейди в Дома на Ордена.
Задачата сега беше да се запази в тайна наученото от Бене Гесерит. Старшата майка призова пратеничка от послушниците. Като посочи с очи вентилатора, мълчаливо ѝ предаде с пръсти:
„Убий онези, които слухтят!“
— Проявяваш голям интерес към Гласа, момичето ми — каза, щом отново останаха сами, сведе поглед към Шийена, седнала на стола си, и продължи: — Мълчанието е най-доброто средство за учене.
— Мога ли да се науча да си служа с Гласа? Искам го.
— Докато аз ти кажа, ще мълчиш и ще се учиш с помощта на мълчанието.
— Нареждам ти да ме научиш на Гласа!
Одрейди си припомни за отчетите на Кипуна. Шийена бе съумяла да установи действен контрол върху повечето от заобикалящите я. Явно сама се бе научила. Владееше междинно равнище — за ограничена аудитория. Природна дарба. Туек, Каниа и останалите се бояха от момичето. Религиозните небивалици подсилваха страха им, но овладяването на височината и тона на Гласа бяха показателен пример за възхитителна чувствителност на извънсъзнателно ниво.