Сетивата на Тараза доловиха потенциална опасност за насилие от негова страна. Дали не бе го притиснала прекалено? Почувства в себе си готовност да прекрати настъпателните действия. Внезапно трепване на ръцете му обаче я хвърли в тревога. Оръжия в ръкавите! Тлейлаксианските резерви и възможности не бяха за подценяване. „Копойчетата“ ѝ не бяха открили нищо.
— Знаем за оръжията, които носиш — изрече тя следващата си дръзка лъжа, появила се някак от само себе си, — Ако сега направиш същата грешка, и курвите ще научат как си служиш с онези нещица.
Уаф направи три недълбоки вдишвания. Когато заговори, гласчето му трептеше от емоции:
— Няма да станем сателити на Бене Гесерит!
Тараза се отзова с равен, утешаващ глас:
— Нито с дума, нито с дело съм подсказвала подобна роля за вас.
Зачака. Все още нищо не се бе променило в изражението на лицето отсреща. Уаф продължаваше да я гледа със същия несъсредоточен поглед.
— Заплашвате ни — измънка той. — Искате от нас да споделим всичко, което…
— Да споделите! — рязко го прекъсна тя. — Недопустимо е с неравностойни партньори.
— А вие какво ще ни предложите? — попита тлейлаксианецът.
Старшата майка го сгълча с тон, подходящ за дете:
— Уаф, задай си сам въпроса защо ти, който си ръководната фигура в олигархията ви, дойде на днешната среща?
Той контрира с все още неовладян глас:
— А защо ти, старша света майко на Бене Гесерит, дойде тук?
— За да укрепим позициите си — кротко изрече Тараза.
— Но не отговаряш на въпроса ми какво предлагате в замяна. Все още се чувствате в привилегировано положение.
Тя не снемаше внимателния си поглед от него. Рядко ѝ се беше случвало да усети толкова трудно сдържан гняв в човешки глас.
— Попитай ме открито за онова, което искаш да узнаеш — каза най-сетне светата майка.
— И ти ще ни го предоставиш поради голямата си щедрост!
— Не. Ще преговарям.
— За какви преговори става дума, когато направо ми заповядваш… ЗАПОВЯДВАШ НА МЕН!
— Виж какво, сам знаеш, че пристигна с твърдото намерение да унищожиш всичко, за което се бяхме договорили. Нито веднъж не направи дори опит да започнеш истински преговори! Чисто и просто си заел стола срещу човек, реално търсещ постигане на съгласие, но единственото, което искаш, е…
— Да се спазарим, а? — прекъсна я Уаф, чиято памет светкавично го върна към спомена за гнева на почитаемата мама, разбуден от същата дума.
— Да — рече Тараза. — Да стигнем до съгласие.
Нещо като усмивка размърда ъгълчетата на устните му, преди да попита:
— Мислиш ли, че имам право да се пазаря с теб?
— Внимавай, Уаф — каза тя, — и то много. Разполагаш с всички права на върховната власт. Концентрирани са във възможността за пълното премахване на даден противник. Не те заплаших с нищо, докато ти вече го стори. — Тараза погледна пак към ръкавите му.
Тлейлаксианецът въздъхна. Недоумяваше какво да направи в затрудненото положение, в което се бе озовал. Тя беше пауинда! Как би могъл човек да се пазари с пауинда?
— Стигнахме до проблем, който не може да намери разрешение с рационални средства — рече светата майка.
Уаф отново се опита да скрие изненадата си и отново не успя. И почитаемата мама бе казала същото! Нещо го преряза отвътре при мисълта за едно напълно вероятно значение на думите ѝ. Възможна ли бе обща кауза на Бене Гесерит и почитаемите мами? Язвителното отношение на Тараза говореше за съвсем друго, но можеше ли да се вярва на вещиците за каквото и да е?
Той още веднъж се замисли дали би се осмелил да пожертва себе си, като премахне старшата майка. Какво би постигнал? И други от хората им несъмнено притежаваха нейните познания. Единствено сигурното в този случай бе ускоряването на катастрофата. Вътрешни противоречия между вещиците очевидно имаше, но можеха и те да бъдат поредната им хитрост.
— Искаш да ти предложим нещо в замяна? — прекъсна мислите му Тараза. — Ами ако сме готови да ви предоставим някои от първокласните ни линии на онаследени черти?