Чаршията под нея все още тънеше в жегата, задържана от струпаната по земята стока и от дебелите стени, които ограждаха Големия площад. Високата температура подсилваше разсейването на дима от множество огньове запалени в околните сгради и край сврения под навеси и шатри живот, залял чаршията. Денят беше горещ, повече от трийсет и осем градуса. Навремето обаче в тази сграда бе се намирал Централният щаб на Говорещите с риби, обзаведен с хитроумна иксианска машинария; тя и до днес я охлаждаше през изпарителните басейни на покрива.
Тук ще ни бъде уютно.
Безопасността им зависеше изцяло от предпазните мерки, които можеше да осигури Бене Гесерит. Светите майки освободиха достатъчно помещения. В сградата все още се срещаха представители на жречеството, но нито един не можеше да влезе там, където не бе желателно да го види Одрейди. Шийена щеше да контактува с тях, ала само в определени случаи, които зависеха единствено от разрешението на наставничката ѝ.
Тръгна — помисли Одрейди. — Планът на Тараза се задвижи и пое напред.
Пазеше в паметта си последното съобщение от Дома на Ордена. Съдържанието му относно тлейлаксианците я бе изпълнило с възбуда, която трябваше внимателно да охлади. Тлейлаксианският Майстор на майсторите Уаф несъмнено щеше да бъде обект на извънредно проучване.
Зенсуни! Суфитите!
„Обреден модел, замръзнал от хилядолетия“ — обобщаваше Тараза.
Дошлото съобщение съдържаше и друго послание, макар изразено без думи: Тараза Алма Мавис има пълно доверие в мен. Одрейди внезапно почувства нов приток на сили.
Шийена е опорната точка. Ние сме лостът. Нашата сила ще потече от голям брой източници.
Съзнателно се освободи от обзелото я напрежение. Знаеше, че Шийена няма да позволи на жреците да я задържат още дълго. Ала чакането бе започнало да изчерпва дори собственото ѝ търпение. При момичето щеше да е още по-лошо.
Двете вече бяха станали нещо като заговорнички. Първата крачка бе реалност. Играта се оказа великолепна за Шийена Браг. Вродената ѝ омраза към жреците просто трябваше да бъде умело подсилена. Колко хубаво, че най-сетне се намери съюзник!
Нещо раздвижи хората точно под прозореца на Одрейди. Тя погледна любопитно надолу. Петима хванати на ръце голи мъже бяха се събрали в кръг. Връхните дрехи и влагосъхраняващите им костюми, струпани на купчина встрани, чакаха под надзора на тъмнокожо момиче, облечено в дълга възчерна дреха, изтъкана от меланжови нишки. Косата му бе привързана с дрипава червена кърпа.
Танцувачи!
Одрейди беше чела много за това, което ставаше долу, но за първи път от пристигането си се оказа непосредствен наблюдател. Сред зрителите имаше трима от гвардията на жреците с жълти шлемове, окичени с високи гребени. Гвардейците бяха облечени в къси туники, оставящи краката им свободни за действие, и всеки държеше в ръцете си тояга с метално покритие.
Докато танцувачите обикаляха в кръг, стълпените зрители видимо се готвеха за поредното си неистово изпълнение. Одрейди познаваше неизменния сценарий. Скоро щяха да последват монотонни викове, сподирени от голямо общо сбиване. Хората щяха да се развикат и разбягат, някои с пукнати глави. По площада щеше да потече кръв. Накрая всичко щеше да свърши без странична намеса. Някои щяха да си отидат, плачейки на глас. Други — да си тръгнат със смях. А жреческата гвардия до края щеше да остане само зрител.
Податливостта към дегенерация в познатия ритуал бе спечелила възхищението на Мисионария Протектива. Сега същото изостряше до крайност и вниманието на Одрейди. Безсмисленото изпълнение и последствията от него дълги векове забавляваха Бене Гесерит. Ракианците го бяха именували „Танцова забава“. Наричаха го и с други имена, най-любопитното от които беше „Сайънок“. Танцът бе остатъчен продукт от един особено важен за Тирана ритуал — споделения между него и Говорещите с риби миг.
Одрейди почувства силата и отдаде дължимото на възприеманото в момента. Всяка света майка би следвало да го види. Но съпътстващите го изстъпления обезпокояваха. Подобни случаи трябваше да бъдат овладени и подробно анализирани. Настоящият ритуал навярно заслужаваше съответстващо му приложение. Сега обаче той беше само безсмислено пилеене на сили, които можеха да се окажат разрушителни за жреците, ако бъдат оставени без контрол.
До ноздрите ѝ долетя сладникав мирис на плодове. Тя подсмъркна по-дълбоко и погледна към отдушника на вентилаторната уредба до прозореца. Даде си сметка, че горещината от стълпеното множество и силно стоплената земя насочваха въздуха нагоре. С него идваха и миризмите, пак благодарение на иксианската изобретателност. Притисна челото и носа си до перваза от пластичен материал, за да види по-добре развитието на нещата долу. Ах, танцьорите и тълпата вече бяха прекатурили сергията на един от продавачите! Подскачащи мъже газеха разпилените плодове. Жълтеникава каша се стичаше по бедрата им.