Одрейди зърна сред зяпачите и търговеца на плодовете — познато съсухрено лице, което бе виждала многократно на сергията до входа на сградата. Но днешната загуба сякаш му беше безразлична. Също като всички наоколо той бе съсредоточил вниманието си върху танцувачите. Петимата голи мъже изпълняваха една привидно лишена от ритъм, но периодично повтаряща се фигура — трима от тях, стъпили на земята, вдигаха нависоко останалите двама.
Одрейди бързо схвана смисъла ѝ. Идваше от особения ход на някогашните свободни по пясъците. Корените на танца напомняха за задължителното условие да се движиш, без да известяваш червея за присъствието си. Хората от големия правоъгълник на чаршията започнаха да се тълпят по-близо до танцуващите, подрипвайки нагоре като детски играчки в желанието си да се извисят над останалите и да зърнат петимата голи мъже.
Внезапно светата майка видя ескорта на Шийена далеко вдясно, където широк булевард се вливаше в площада. Емблемата на впряг върху една сграда сочеше, че булевардът е наречен Божи Път. Познанията по история свидетелстваха, че по този път Лето II е влизал в града откъм опасаната с висока стена пустинна местност Сарийър далече на юг. Запознатият с повече подробности би могъл да различи някои форми и образци на подредба от останалия в миналото Онн — град на Тирана и център на празненствата, издигнат около още по-старото поселище Аракийн. Онн бе заличил голяма част от аракийнското време, но някои булеварди все пак бяха останали, защото издигнатите сгради продължаваха да се ползват. Да, именно сградите определят посоката на улиците!
Конвоят на Шийена спря там, където булевардът навлизаше в чаршията. Гвардейци с жълти шлемове минаха напред, за да разчистят път с тоягите си. Бяха необикновено високи на ръст. Опряна на земята, тоягата с двуметрова дължина стигаше едва до раменете на най-дребния от тях. В разнородната тълпа винаги можеше да се различи жречески гвардеец, а пазителите на Шийена бяха най-високите от всички.
Тръгнаха отново, водейки групата към Одрейди. При всяка крачка горните им дрехи се разтваряха и под тях се мяркаха великолепните сиви влагосъхраняващи костюми. Вървяха право напред; бяха петнайсет на брой и леко извитият им У-образен строй заобикаляше само плътно струпаните гроздове от маси и сергии.
След гвардейците със свободен ход се движеше тълпа жрици, наобиколили Шийена. Одрейди я зърваше от време на време с характерната ѝ фигурка, опалената тук-там от слънцето коса и горделиво вирнатото нагоре лице. Но вниманието на наставничката сега бе съсредоточено върху жълтошлемите гвардейци. Движенията им внушаваха безцеремонност, на която те бяха обучавани още от деца. Знаеха, че струват повече от обикновените хора, така че всички трябваше да се подчинят, сторвайки път на свитата им.
Нещата протичаха толкова гладко и естествено, че Одрейди и тук видя познатия модел, сякаш наблюдаваше друг ритуален танц, непроменян от хиляди години.
Както често ѝ се случваше, изпита усещане, че археолог. Но не такъв, който размества прашясали отломки, останали от вековете, а по-скоро човек, насочил вниманието си там, където и Сестринството нерядко се взираше — в начините, по които хората пренасяха своето собствено минало. Почеркът на Тирана си личеше отдалече. Шийена идваше насам така, както го бе постановил самият Бог-Император.
Петимата голи мъже продължаваха танца си под прозореца на Одрейди. Но у зяпачите се долавяше промяна, която не остана незабелязана за нея. Без да обръщат глави и да отвличат вниманието си към наближаващата фаланга, зрителите вече знаеха.
Животните винаги разбират за приближаването на пастира.
Нервното напрежение на тълпата повиши своя градус. Не можеше да се отрече склонността ѝ към безредие. Буца нечистотии прелетя отнякъде и падна близо до танцувачите, но те не пропуснаха и стъпка от продължаващото вече доста време изпълнение и дори увеличиха бързината на движенията си. Дължината и сложността на частите между повторенията бе свидетелство за памет, заслужаваща внимание.
Друга подобна буца долетя и удари по рамото един от танцьорите. Никой от петимата не направи погрешно движение.
От тълпата се разнесоха писъци и монотонно припяване. Някои пък закрещяха груби ругатни. Намесата с пригласянето бе допълнена от пляскане с ръце, несъвпадащо с движенията на играещите.