Празнотата стана непоносима. Това, че знаеше как е пуснат в действие часовниковият механизъм, не променяше нещата. Пол надзърна в собственото си минало и видя началото му — обучението, развиването на способностите му, напрежението на сложните дисциплини и дори старателното изучаване на Оранжевата католическа библия… и накрая обилна консумация на подправка. А можеше да погледне и напред — в най-ужасната посока — да види накъде водеше всичко това.
„Аз съм чудовище!“ — помисли си той. — „Урод!“
— Не! — каза гласно той. И повтори: — Не, не! НЕ!
Забеляза, че блъска с юмруци по пода на палатката. (Онази неумолима половина от съзнанието му регистрира този факт като интересна емоционална изява и я подаде за изчисление.)
— Пол?
Хванала ръцете му, до него стоеше майка му, лицето й — сиво петно — се взираше в него.
— Какво ти става. Пол?
— Ти тук! — възкликна Пол.
— Тук съм, Пол! — рече тя. — Всичко е наред.
— Какво си направила с мен? — попита той.
В изблик на прозрение тя долови корените на този въпрос и отговори:
— Дала съм ти живот.
Джесика инстинктивно разбра, че това е единственият отговор, който може да го успокои. Той почувствува ръцете й, които го прегръщаха, и съсредоточи погледа си върху неясните очертания на лицето й. Някои генетични белези в структурата на лицето й бяха забелязани по нов начин от възприятията му и данните бяха прибавени към останалите, за да се получи окончателен отговор.
— Пусни ме! — рече той.
Тя усети стоманените нотки в гласа му и се подчини.
— Ще ми кажеш ли какво става с тебе, Пол?
— Ти съзнаваше ли какво правиш, когато ме посвещаваше в обучението? — попита той.
„В този глас няма вече нищо детско“ — помисли си тя. И отговори:
— Като всяка една майка се надявах, че ще бъдеш… нещо повече от другите, по-различен.
— По-различен ли?
Тя долови мъката в гласа му и каза:
— Пол, аз…
— Ти не си искала син! — рече той. — Искала си Куизъц Хадерах! Искала си бин-джезъритски възпитаник от мъжки пол!
Мъката му я ужаси.
— Но, Пол…
— Взела ли си съгласието на баща ми по този въпрос?
Измъчвана от скорошната си рана, тя заговори тихо:
— Дори и да си Куизъц Хадерах, Пол, ти си взел черти както от баща си, така и от мен.
— Но не и обучението — рече той. — Не и нещата, които… пробуждат… спящия.
— Спящия ли?
— Те са тук — той докосна с ръка главата, а после и гърдите си. — У мен — те непрекъснато пресмятат и пресмятат, и пресмятат…
— Пол!
Тя бе доловила истерична нотка в гласа му.
— Изслушай ме — продължи той. — Ти искаше да разкажа на светата майка за сънищата си. А сега ме изслушай вместо нея. Току-що сънувах пробуждащ сън. И знаеш ли кое е причината?
— Трябва да се успокоиш — каза тя. — Ако има…
— Подправката — прекъсна я той. — Тя е навсякъде тук — във въздуха, почвата и храната. Гериатричната подправка. Тя е като наркотика на жрицата на истината. Тя е отрова!
Джесика се вцепени.
Гласът му се сниши и той повтори:
— Отрова — така коварна, така неуловима… така неизбежна. Тя дори няма да те убие, освен ако не престанеш да я вземаш. Ние можем да напуснем Аракис само ако отнесем със себе си част от Аракис. — Ужасната самоувереност в гласа му не търпеше никакво възражение.
— Ти и подправката — продължи Пол. — Подправката променя всеки, който я консумира в такива количества, но благодарение на теб аз мога да осмисля съзнателно промяната. Не се налага да я оставя в подсъзнанието си, където силата й може да изтлее. Аз я виждам.
— Пол, ти…
— Виждам я! — повтори той. Тя долови лудост в гласа му, но не знаеше какво да прави.
Пол обаче заговори отново и тя усети как той постепенно се овладява.
— Тук сме уловени в капан.
„Тук сме уловени в капан“ — съгласи се мислено тя.
И Джесика прие думите му за истина. Нито бин-джезъритският подход, нито хитрост или умение не можеше да ги освободи напълно от Аракис: човек се пристрастяваше към подправката. Организмът й узна този факт много преди съзнанието й да го прозре.
„Тук значи ще изживеем живота си“ — помисли си тя, — на тази планета-ад. Успеем ли да се изплъзнем на харконите, тя е готова да ни приеме. И моят път несъмнено ще е съдбата на кобила за разплод, която съхранява важна за бин-джезъритския клан родова линия.
— Трябва да ти разкажа за моя пробуждащ сън — рече Пол. (Сега в гласа му имаше ярост.) — За да съм сигурен, че ще повярваш на това, което ще чуеш, ще ти кажа първо, че ми е известно, че тук на Аракис ти ще родиш дъщеря, моята сестра.