— Приготви се за излизане — рече той с приглушен от филтъра глас.
Джесика смъкна филтъра върху устата си и се зае да поставя качулката, докато наблюдаваше как Пол се справя с херметическия отвор.
Пясъкът започна да стърже още щом разгърна отвора и в палатката нахлу вълна песъчинки, преди Пол да успее да ги обездвижи със статичния уплътнител. В стената се образува пролука веднага щом уредът сгъсти песъчинките в плътна маса. Той се провря навън и Джесика проследи със слуха си как се изкачва към повърхността.
„Какво ли ще намерим там?“ — питаше се тя. — „Харконски войски и сардукари¤ — това са опасностите, които можем да очакваме. А тези, за които нищо не знаем?“
Тя се замисли за уплътнителя и за другите необикновени инструменти във вързопа. Изведнъж всеки един от тях застана в мислите й като предвещание за тайнствени опасности. Тогава усети как горещ повей от пустинната повърхност погали страните й, там, където те не бяха закрити от филтъра.
— Подай вързопа — това бе гласът на Пол, тих и напрегнат.
Тя изпълни нареждането и чу как водата в контейнерите¤ се разбълбука, щом повлече вързопа по пода. Сетне погледна нагоре и видя Пол на фона на звездите.
— Насам — рече той, протегна ръка и издърпа вързопа на повърхността.
Сега тя виждаше само кръг от звезди. Приличаха на светещи остриета на мечове, насочени към нея. Водопад от метеорити набразди нейното късче нощно небе. Стори й се, че тези метеорити са някакво предупреждение, петна на тигър, светещи дъски на ковчег, от които кръвта й се смразяваше. Усети ледения дъх на наградата, обявена за главите им.
— Побързай — рече Пол. — Искам да прибера палатката.
Струйка пясък, посипала се от повърхността, докосна леко лявата й длан. „Колко ли песъчинки може да задържи една длан?“ — запита се тя.
— Да ти помогна ли? — попита Пол.
— Не.
Тя преглътна с пресъхнало гърло, провря се през пролуката и усети как статично уплътненият пясък заскърца под дланите й. Пол се пресегна и я прихвана под мишницата. Джесика застана до него на едно обляно от звездна светлина островче сред пустинята и се огледа наоколо. Пясъкът почти бе засипал техния басейн, като бе оставил само излинял пръстен от заобикалящите го скали. Тя продължи да изследва непрогледния мрак с обучените си сетива.
Крясъци на дребни животни. Птици. Свличащи се пясъци и сподавен шум от движещите се в тях животинки.
Пол сви палатката и я издърпа през пролуката.
Звездната светлина прогонваше нощта дотолкова, та да вдъхне заплаха във всяка сянка. Тя се вгледа в черните сенки.
„Черното е сляп спомен“ — помисли си Джесика. — „Напрягаш слух за тропота на стадото, за виковете на онези, които са преследвали предците ни в миналото, толкова далечно, че само първичните човешки клетки пазят спомена. Ушите виждат. Ноздрите виждат.“ След малко Пол застана до нея и заговори:
— Дънкан ми каза, че ако го заловят, ще може да издържи… до това време. Вече трябва да се махаме оттук. — Той нарами вързопа, отправи се към полузасипания ръб на басейна и се покачи на една площадка, от която се виждаше откритата пустиня.
Джесика го последва машинално, като отбеляза, че сега вече изцяло живее в орбитата на своя син.
„Защото сега моята скръб е по-тежка от пясъците на моретата“ — помисли си тя. — „Този свят ми отне всичко, освен най-древното предназначение: живота, който принадлежи на утрешния ден. Сега вече живея за моя млад дук и за още неродената си дъщеря.“
Когато се изкачи и застана до Пол, тя почувствува как пясъкът повлича нозете й.
Пол погледна на север, отвъд скалната верига, и започна внимателно да изучава една далечна стръмна канара. В профил скалата приличаше на древен линеен морски кораб, очертан от звезди. Невидима вълна надигаше издължения му корпус с цяла плетеница от антени и мачти, със стройни комини и издадена назад кърма.
Над силуета избухна оранжев пламък и светла ивица от ослепително пурпурно се стрелна надолу към пламъка.
Още една пурпурна ивица!
Още един лумнал оранжев пламък!
Картината наподобяваше древна морска битка с оръдеен обстрел и гледката ги омагьоса.
— Огнени стълбове!¤ — прошепна Пол.
Над далечната скала се надигна обръч от червени точици. Пурпурни ивици замрежиха небето.