— Да, братство, скрепено с вода — отвърна Хауът.
— Нека тогава племената ни се слеят — рече свободният и свали юмрука си.
Като по даден знак четирима мъже изпълзяха и се спуснаха от скалите над тях. Завтекоха се под надвисналата канара, увиха мъртвеца в огромно наметало, повдигнаха го и го понесоха тичешком надясно покрай скалната стена. Бягащите им нозе вдигаха облачета прах.
Всичко бе свършило, преди уморените воини на Хауът да успеят да се окопитят. Групичката с тялото на мъртвеца, увиснало като чувал в наметалото, изчезна зад една извивка в скалите.
— Къде отнесоха Арки? — извика един от войниците на Хауът. — Той беше…
— Отнесоха го да… да го погребат — отвърна Хауът.
— Свободните не погребват мъртъвците си! — изрева мъжът. — Не ни пробутвай такива номера, Туфир. Знаем как постъпват. Арки беше един от…
— Дверите на небесния рай са отворени за онзи, който умре в служба на Лизан-ал-Гаиб — обади се свободният. — Ако наистина служите на Лизан-ал-Гаиб, както твърдите, защо е нужно да надигате скръбни вопли? Споменът за човека, умрял по този начин, ще живее, докато е жива човешката памет.
Войниците на Хауът обаче пристъпваха напред с изкривени от гняв лица. Един от тях бе сграбчил лазестрел. Понечи да го извади.
— Ни крачка напред! — изкрещя Хауът. Той надви противната немощ, оковала мускулите му. — Тези хора уважават нашите мъртъвци. Обичаите се различават, но съдържанието им е едно и също.
— Те ще подложат на преработка трупа, за да извлекат водата от него — озъби се мъжът с лазестрела.
— Да не би воините ти да искат да присъствуват на церемонията? — попита свободният.
„Той дори не подозира, че има нещо нередно“ — помисли си Хауът. Простодушието на свободния бе изумително.
— Безпокоят се за един уважаван свой другар — отвърна Хауът.
— Ние ще се отнесем към вашия другар със същата почит, с която се отнасяме към собствените си мъртъвци — рече свободният. — Това е братството, скрепено с вода. Ние знаем обредните закони. Плътта принадлежи на човека, водата — на племето.
Когато мъжът с лазестрела направи още една крачка напред, Хауът заговори припряно:
— А сега ще помогнете ли на нашите ранени?
— Човек не бива да подлага на съмнения братството, скрепено с вода — отвърна свободният. — Ще сторим за вас онова, което едно племе прави за собствените си хора. Най-напред трябва да облечем всички ви във влагосъхраняващи костюми и да се погрижим за нуждите ви от първа необходимост.
Воинът с лазестрела се колебаеше.
— Помощ ли купуваме с водата на Арки? — попита адютантът на Хауът.
— Нищо не купуваме — отвърна Хауът. — Ние се присъединихме към тези хора.
— Обичаите се различават — промърмори един от войниците му.
Хауът започна да си отдъхва.
— И ще ни помогнат ли да се върнем в Аракийн?
— Ще убиваме харкони — рече свободният и се усмихна. — И сардукари. — Той отстъпи назад, долепи длани до ушите си и отметна глава назад, като се заслуша. След малко отпусна надолу ръце и рече: — Задава се самолет. Скрийте се под скалата и не мърдайте.
По знак на Хауът войниците изпълниха нареждането.
Свободният хвана Хауът за рамото и го изтика при другите.
— Ще се бием, когато дойде време за бой — рече той. Сетне бръкна под робата си, извади малък кафез и измъкна от него някакво животинче.
Това бе малък прилеп. Животинчето изви глава и Хауът видя очите му — изцяло сини.
Свободният помилва прилепа, като го успокояваше и тихичко му говореше. Той се приведе над главата му и остави капка слюнка да се стече от езика му в извитата нагоре уста на прилепчето. То разпери криле, но остана върху отворената длан на свободния. Мъжът взе някаква тръбичка, долепи я до главата на прилепа и избърбори нещо в нея, после повдигна нагоре животинчето и го запокити в небето.
Прилепчето излетя оттатък скалата и изчезна от погледа.
Свободният сгъна кафеза и го мушна под робата си. Отново наклони глава и се заслуша.
— Претърсват скалистото плато — рече той. — Да се чуди човек кого ли търсят там.
— Знае се, че ние отстъпихме в тази посока — обади се Хауът.
— Никой не бива да предполага, че е единствената цел на едно преследване — рече свободният. — Наблюдавай отсрещната страна на басейна. Ще видиш нещо.
Мина известно време.
Някои от войниците на Хауът заговориха шепнешком и се размърдаха.
— Застанете неподвижно като подплашени животни! — просъска свободният.
Хауът забеляза някакво раздвижване близо до отсрещната скала — неясни жълтокафяви сенки едва се мярнаха на жълтокафявия фон.