— Моят малък приятел е предал съобщението — рече свободният. — Той е добър вестоносец — и денем, и нощем. Ще ми е мъчно, ако го изгубя.
Сенките по отвъдния край на басейна се стопиха. По протежение на четири-пет километра върху пясъчната шир остана само растящото бреме на дневния зной — трептящи стълбове от нажежен въздух.
— А сега дори не дишайте! — прошепна свободният.
Из един процеп в отсрещната скала с бавна и тежка стъпка се заизнизваха в редица някакви хора и се насочиха право към средата на падината. На Хауът му се стори, че са свободни, но каква нелепа гледка представляваха само. Преброи шестима, които с мъка си проправяха път през пустинята.
Някъде високо вдясно зад групата на Хауът се разнесе плясък от криле на топтер. Самолетът прелетя над извисилата се нагоре скална стена — атреидски топтер, по който набързо бяха нацапали цветовете на харконското бойно знаме. Машината се сниши над мъжете, които прекосяваха басейна.
Хората от групата насреща се спряха върху един пясъчен хребет и замахаха с ръце.
Топтерът описа над тях кръг с малък радиус и сред облаци от прах кацна пред свободните. От него се изсипаха петима души и Хауът забеляза трептенето на прашния въздух от защитните им полета, а в движенията им — безжалостното майсторство на сардукарите.
— Айяяя! Та те са включили глупавите си защитни полета! — просъска застаналият до Хауът свободен. Той се загледа в откритата южна стена на падината.
— Това са сардукари — прошепна Хауът.
— Хубаво.
Подредени в полукръг, сардукарите доближиха застаналата в очакване група на свободните. Слънцето проблясваше по извадените за бой остриета. С безучастен вид свободните стояха в плътна група.
Неочаквано от пясъка около двете групички изникнаха други свободни. Озоваха се при орнитоптера и влязоха в него. Там, където двете групи се срещнаха на пясъчния хребет, облак прах закри част от ожесточената схватка.
След малко прахът се разнесе. По полесражението стърчаха прави само свободни.
— Бяха оставили само трима души в топтера си — заговори свободният до Хауът. — За наш късмет. Иначе сигурно щяхме да повредим самолета при превземането му.
Зад гърба на Хауът един от войниците прошепна:
— Та това бяха сардукари.
— Забеляза ли колко добре се биха? — попита свободният.
Хауът си пое дълбоко дъх. Той подуши прашния въздух наоколо, миришещ на изгоряло, почувствува горещината и долови равнодушния тон. С глас, който да съответствува на този равнодушен тон, отвърна:
— Да, наистина се биха добре.
Плененият топтер излетя, размахвайки криле, и започна рязко да набира височина, поел курс на юг.
„Значи тези свободни могат да управляват и орнитоптери!“ — помисли си Хауът.
Застанал върху далечната дюна, един свободен размаха зелена квадратна кърпа: веднъж… два пъти.
— Задават се още! — излая свободният, приклекнал до Хауът. — Пригответе се. Надявам се да се измъкнем оттук без повече неприятности.
„Неприятности!“ — рече си мислено Хауът.
Той съзря на запад още два топтера, които се спускаха от голяма височина към една пясъчна площадка, от която най-неочаквано свободните до един бяха изчезнали. На полесражението останаха само осем сини петна — труповете на сардукарите в харконски униформи.
От извисилата се над Хауът скална стена се спусна плавно още един топтер. Щом го забеляза, Хауът рязко си пое дъх — огромен десантен катер. Носеше се бавно и тежко като натоварен догоре кораб, като исполинска птица, литнала към гнездото си.
В далечината, от един от пикиращите топтери, проблесна лъч на лазестрел. Той начерта ивица върху пясъка, като вдигна след себе си гъста прашна диря.
— Страхливци! — заговори с рязък глас застаналият до Хауът свободен.
Десантният катер се насочи към площадката с труповете в сини униформи. Крилете, изопнати до краен предел, замахнаха рязко и заковаха топтера.
Вниманието на Хауът бе привлечено от проблеснал по метална повърхност слънчев лъч — от юг се спускаше стремглаво още един топтер, крилете му бяха плътно прилепени към корпуса, а реактивните двигатели бълваха златисти пламъци на фона на тъмносребристата сивота на небето. Той летеше като стрела към десантния катер, чиято защита не бе включена заради лазестрелите използувани наоколо. Пикиращият топтер се заби право в десантния катер.
Силен тътен разтърси басейна. От стените му се посипаха скални късове. От площадката, където бяха кацнали катерът и придружаващите го топтери, към небето избухна оранжевочервен гейзер — всичко бе обхванато от пламъци.
„Това бе свободният, който излетя с пленения топтер“ — рече си мислено Хауът. — „Той съзнателно пожертвува себе си, за да унищожи десантния катер. Велика майко!¤ Що за хора са тези свободни?“