— Ммм, ще видим — рече Кайнс. Той кимна на един от хората си. — Мелиндж-кафе в кабинета ми, Шамир.
— Веднага, Лайът — отвърна мъжът. Кайнс посочи към едно сводесто отверстие в страничната стена на залата.
— Ще влезете ли?
Джесика само кимна царствено с глава, преди да приеме поканата. Тя видя, че Пол направи знак с ръка на Айдахо, за да постави на това място охрана.
Коридорът, от който ги деляха две стъпки надолу, свършваше с тежка врата — тя водеше в квадратен кабинет, осветен от златисти суспенсорни глобуси¤. На влизане Джесика прекара ръка по вратата и с изненада откри, че е направена от пластостомана¤.
Пол пристъпи три крачки напред и остави вързопа си на пода на кабинета. Чу как вратата се затвори зад гърба му и огледа помещението — стените бяха по около осем метра всяка, от естествена скала, ръждивокафяви, с вградени отдясно картотечни метални шкафове. Ниско писалище с плот от млечно стъкло, пълно с жълти мехурчета, заемаше средата на стаята. Около писалището висяха четири суспенсорни стола.
Кайнс заобиколи Пол и подаде на Джесика стол. Тя седна, като мислено отбеляза как синът й оглежда стаята.
Пол остана прав още няколко секунди. Леко, необичайно раздвижване на въздушните пластове в помещението подсказваше, че отдясно, зад картотечните шкафове, има таен изход.
— Ще седнете ли, Пол Атреидски? — попита Кайнс.
„Колко грижливо отбягва титлата ми“ — рече си Пол. Но прие стола и не продума, докато Кайнс не седна.
— Вие налучкахте, че Аракис може да стане рай — рече Кайнс. — Както виждате обаче, империята изпраща тук само своите опитни главорези, своите ловци на мелиндж!
Пол вдигна палеца си с дукския пръстен.
— Виждате ли този пръстен?
— Да.
— Известно ли ви е какво означава той?
Джесика рязко се извърна и погледна сина си.
— Вашият баща лежи сред развалините на Аракийн — отвърна Кайнс. — На практика вие сте дукът.
— Аз съм войник на империята — рече Пол. — На практика главорез.
Лицето на Кайнс потъмня.
— Дори при положение, че сардукарите на императора са се надвесили над трупа на баща ви?
— Сардукарите са едно, а законното начало на моята власт — нещо друго — рече Пол.
— Аракис има свой собствен начин за определяне кой да облече мантията на властта — възрази Кайнс.
А Джесика, като се обърна отново, за да погледне планетолога, си помисли: „У този човек има стомана, на която никой не е отнел закалката, а ние се нуждаем от стомана. Това, което Пол прави, е много рисковано.“
— Сардукарите на Аракис — заговори Пол — са само мерило за това, доколко нашият многообичан падишах-император се страхува от моя баща. А сега аз ще дам на падишах-императора основания да се бои от…
— Момко — прекъсна го Кайнс, — има неща, които не…
— Ще се обръщаш към мен с „ваше величество“ или „господарю“ — рече Пол.
По-полека — помисли си Джесика.
Кайнс втренчи очи в Пол и Джесика забеляза искрицата възхищение, примесено с насмешка, която пробяга по лицето на Кайнс.
— Ваше величество — каза Кайнс.
— Аз съм горчив хап за императора — рече Пол. — Аз съм горчив хап за всички, които искат да си поделят Аракис като своя плячка. И докато съм жив, ще продължавам да съм горчив хап, който ще им засяда на гърлото и ще ги задушава до смърт.
— Думи — рече Кайнс.
Пол се взря в него. След малко заговори:
— Вие имате легенда за Лизан-ал-Гаиб. Гласът от вътрешния свят, онзи, който ще отведе свободните в рая. Вашите хора имат…
— Суеверия! — прекъсна го Кайнс.
— Може и така да е — съгласи се Пол. — И все пак, може и да не е. Суеверията понякога имат странни корени и още по-странни разклонения.
— Вие имате някакъв план — каза Кайнс. — Това е съвсем очевидно… ваше величество.
— Възможно ли е вашите свободни да ме снабдят със сигурно доказателство, че сардукарите са облечени в харконски униформи?
— Напълно възможно.
— Императорът отново ще постави на власт някой харкон — рече Пол. — Може би дори Рабан Звяра. Така да е. Щом веднъж се е забъркал дотолкова, че не може да се измъкне от отговорност, нека императорът се сблъска с възможността за Иск за последствията, предявен пред Ландсрада. Нека тогава да отговаря дали…
— Пол! — прекъсна го Джесика.
— Ако допуснем, че Висшият съвет на Ландсрада приеме вашия иск — заговори Кайнс, — тогава може да има само един изход: галактическа война между империята и всички велики династии.
— Хаос — обади се Джесика.
— Но аз ще представя моите доказателства пред императора и ще му посоча друга възможност вместо този хаос.
— Изнудване ли? — попита иронично Джесика.