— Далекобойни оръдия, ракети и всякакви древни оръжия — ето едно нещо, което ще дадем на свободните — прошепна Пол.
— Бурята — промълви Джесика. — Няма ли да е по-добре да се върнеш обратно?
— А самолетът зад гърба ни?
— Настига ни.
— Дръж се!
Пол прибра плътно крилете, направи остър вираж наляво, вряза се в привидно ленивото клокочене на стената на бурята и почувствува как скулите му се изопнаха под силата на гравитацията.
Струваше им се, че се носят плавно сред облак прах, който се сгъстяваше все повече и повече, докато най-сетне закри пустинята и луната. Топтерът се превърна в провлечен шепот на мрака, осветяван единствено от зеленикавата светлина на командното табло.
В мислите на Джесика се втурнаха всички предупреждения за кориолни¤ бури¤ — за това как режат метала като краве масло, как трошат костите на тресчици и как оглозгват плътта от костите. Тя почувствува как ги шиба вятърът, надигнал прах и пясък. Той ги завъртя, докато Пол боравеше с лостовете. Джесика видя, че Пол усили тягата, и усети как самолетът пое право нагоре. Металният корпус свистеше и се тресеше.
— Пясък! — извика Джесика. На светлината на командното табло тя видя как той поклати отрицателно глава.
— На тази височина няма толкова много пясък.
Тя обаче усещаше как потъват все по-дълбоко и по-дълбоко във вихрушката.
Пол изопна крилете до краен предел и ги чу как заскърцаха под напора на вихъра. Не сваляше очи от скалите, планираше по инстинкт и се бореше за височина.
Топтерът започна да завива наляво. Пол прикова очи в кривата на светещия кълбовиден висотомер и отново върна самолета на хоризонтален курс.
Джесика имаше зловещото усещане, че стоят неподвижно и че цялото движение е единствено извън топтера. Непрогледната жълтеникавокафява пелена зад прозорците и стържещият звук й напомняха за стихията, вилнееща наоколо.
„Ветрове, достигащи скорост от седемстотин до осемстотин километра в час“ — припомняше си тя. Почувствува как започна да я терзае страх. — „Не бива да се страхувам“ — рече си мислено тя, мълвейки наум словата на бин-джезъритската молитва. — „Страхът погубва разума.“
Дългите години на обучение бавно надделяха.
Тя си възвърна спокойствието.
— Все едно че ни преследва тигър — прошепна Пол. — Не можем да се снижим, не можем да кацнем… а мисля, че не мога да изляза от този вихър. Ще се наложи да летим с бурята.
Спокойствието я напусна. Джесика усети как зъбите й затракаха и ги стисна здраво. После чу гласа на Пол, сподавен и сдържан, да нарежда молитвата:
— Страхът погубва разума. Страхът е онази долна смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу своя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А отмине ли, ще се обърна да проследя пътеката на страха. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.
„Какво презираш? От това най-вярно ще проличи какъв си.“
— Те са мъртви, бароне — изрече гвардейският капитан Якин Нифад. — И жената, и момчето със сигурност са мъртви.
Барон Харконен приседна сред суспенсорите в спалнята си. Отвъд стените на неговите покои, обвил ги като яйце с няколко черупки, се издигаше корпусът на космическата фрегата, която го бе довела на Аракис. Тук, в покоите му обаче, грубият метал на корабния корпус бе замаскиран с драперии, с меки ватирани тъкани и редки произведения на изкуствата.
— Съвсем сигурно е — продължи гвардейският капитан. — Те са мъртви.
Баронът премести огромното си тяло с помощта на суспенсорите и погледна към статуята на подскачащо момче, издялана от черно абаносово дърво и поставена в една ниша на другия край на стаята. Сънят му бе избягал. Той притегна подплатените с вата суспенсори под тлъстите гънки на шията си и в светлината на единичния суспенсорен глобус на спалнята отправи очи към вратата, където капитан Нифад стоеше блокиран от петпластовата защита¤.
— Те наистина са мъртви, бароне — повтори капитанът.
В притъпения поглед на Нифад баронът забеляза следи от въздействието на семута¤. Явно, че когато са му докладвали за това, капитанът се е намирал в дълбока забрава под въздействието на наркотика и е прекъснал сеанса само за да вземе противонаркотик. преди да се втурне насам.
— Разполагам с подробен доклад — добави Нифад.
„Нека се поизпоти“ — мислеше си баронът. — „Инструментите на държавническото изкуство трябва винаги да се държат в изправност и готовност. Сила и страх — в изправност и готовност.“