— Видя ли труповете им? — избоботи баронът.
Нифад се поколеба.
— Господарю, видели са ги… как изчезват в облака на пясъчна буря… ветрове със скорост по-голяма от осемстотин километра в час. От такава буря нищо не може да оцелее, господарю. Абсолютно нищо. Един от нашите собствени топтери се е разбил при преследването.
Баронът погледна строго Нифад — забеляза как нервно потрепват рязко очертаните мускули на долната му челюст и как се движи брадичката му, когато Нифад преглъща.
— Видя ли труповете? — попита той.
— Господарю…
— Тогава за какъв дявол се влачиш тук и вдигаш врява? — изкрещя баронът. — За да ми съобщиш, че нещо е сигурно, когато не е? Да не би да смяташ, че ще те похваля за такава глупост или че отново ще те повиша в по-горен чин?
Лицето на Нифад пребледня като платно. „Виж го ти пиленцето“ — помисли си баронът. — „Заобиколен съм ето от такива некадърни дръвници. Ако посипя пясък пред това нищожество и му кажа, че е зърно, той ще го изкълве.“
— Онзи Айдахо ли ни заведе при тях? — попита баронът.
— Тъй вярно, господарю.
„Виж го само как му се преплита езикът“ — рече си баронът. И попита:
— Опитвали са се да избягат при свободните, така ли?
— Тъй вярно, господарю.
— Има ли още от този доклад?
— Имперският планетолог Кайнс е замесен в тази работа, господарю. Айдахо се е присъединил към този Кайнс при твърде загадъчни обстоятелства… Дори бих казал подозрителни обстоятелства.
— Е, и?
— Двамата… ъъъ… избягали заедно някъде сред пустинята, където очевидно са се укривали момчето и майка му. В суматохата около преследването няколко от отрядите ни попаднаха на експлозия от съприкосновението на лазестрел със защитно поле.
— Колко човека загубихме?
— Ами още… още не съм сигурен, господарю.
„Лъже“ — помисли си баронът. — „Истината сигурно е твърде печална.“
— Този имперски лакей Кайнс — заговори баронът — е играел двойна игра, така ли?
— Залагам доброто си име за това, господарю.
„Доброто му име!“
— Убийте този човек — заповяда баронът.
— Господарю! Кайнс е имперски планетолог, личен слуга на негово висо…
— Тогава направете така, че да изглежда като нещастен случай!
— Господарю, при завземането на това гнездо на свободните с нас имаше сардукари. Те сега държат Кайнс под арест.
— Измъкнете го от ръцете им. Предай им, че желая да го разпитам.
— А ако се опънат?
— Няма да се опънат, ако пипаш както трябва.
Нифад преглътна.
— Тъй вярно, господарю.
— Този човек трябва да умре — избоботи баронът. — Той се е опитал да помогне на враговете ми.
Нифад пристъпяше от крак на крак.
— Какво има?
— Господарю, сардукарите държат под арест всъщност… двама души, които може би представляват интерес за вас. Те заловиха и експерта на дука по бойни изкуства.
— Хауът ли? Туфир Хауът?
— Лично видях пленника, господарю. Наистина е Хауът.
— Направо не мога да повярвам, че е възможно!
— Говори се, че е бил повален от стреломет, господарю. В пустинята, където не е могъл да използува защитното си поле. Всъщност той е невредим. Голям майтап ще падне, ако успеем да се доберем до него.
— Става въпрос не за друг, а за ментат — изръмжа баронът. — Човек не бива да похабява с лека ръка един ментат. Проговорил ли е? Какво казва за поражението им? Дали би могъл да узнае мащабите на… не, не.
— Проговорил само дотолкова, господарю, колкото да разкрие убеждението си, че ги е предала лейди Джесика.
— Аха!
Баронът се облегна назад, потънал в размисъл. После заговори:
— Сигурен ли си? Наистина ли гневът му пада върху лейди Джесика?
— Пред мен го каза, господарю.
— Тогава нека си мисли, че тя е жива.
— Но, господарю…
— Без много приказки! Искам към Хауът да се отнасят много вежливо. Да не му се говори нищо за д-р Юи, техния истински предател. Да му се каже, че д-р Юи е умрял, защитавайки своя дук. Може дори да се смята, че това донякъде е вярно. Ние обаче ще подхранваме подозренията му срещу лейди Джесика.
— Господарю, не ми…
— Един ментат, Нифад, се ръководи и направлява посредством информацията, която му се дава. Невярна информация — неверни резултати.
— Тъй вярно, господарю.
— Гладен ли е Хауът? Жаден ли е?
— Господарю, Хауът все още се намира в ръцете на сардукарите.
— Да, наистина е така. Сардукарите обаче сигурно също като мен изгарят от нетърпение да изтръгнат от Хауът някакви сведения. Забелязах нещо у нашите съюзници, Нифад. Те не са много почтени… в политическо отношение. Убеден съм, че преднамерено се държат така, защото такава е волята на императора. Да. Убеден съм, че е точно така. Ще напомниш на командващия на сардукарите, че ми се носи славата на човек, който умее да изтръгва показания и от най-упоритите хора.