„Какво се опитва да ми каже?“ — питаше се Кайнс. — „Дали има някоя последица, която съм пропуснал да забележа?“
Той отново се отпусна тежко с полуизвърнато лице върху горещия пясък и подуши миризмата на опърлена скала под газовете на предходната каша. От някакво кътче на съзнанието му изплува мисълта: „Птиците, които кръжат над мен, са хищници. Може би някои от моите свободни ще ги забележат и ще дойдат насам да разузнаят.“
— За един действуващ планетолог най-важните инструменти са човешките същества — продължи бащата. — Трябва да възпитаваш у хората екологична грамотност. Ето защо създадох тази съвършено нова форма на екологична система.
„Повтаря неща, които ми е казвал, докато бях още дете“ — помисли си Кайнс.
Стана му хладно, но онова кътче на съзнанието му се обади отново: „Слънчевите лъчи падат отвесно. Нямаш влагосъхраняващ костюм и ти е горещо. Слънцето изсмуква влагата от тялото ти.“
Пръстите му немощно се забиха в пясъка. „Не ми оставиха дори влагосъхраняващ костюм!“
— Наличието на влага във въздуха спомага за предотвратяването на прекалено бързото изпаряване на влагата от живите организми — рече баща му.
„Защо непрекъснато повтаря очевидни неща?“ — питаше се Кайнс.
Опита се да мисли за влагата във въздуха — ето тази дюна е покрита с трева… някъде надолу шурти открита вода, дълъг, пълен с вода канал прекосява пустинята и от двете му страни растат дървета… Никога не бе виждал открити водни басейни освен в илюстрациите на книгите. Открити водни басейни… вода за напояване… припомни си, че за един хектар земя по време на растежа са необходими пет хиляди кубически метра вода.
— Нашата първа задача на Аракис — продължи баща му — е създаването на тревни области. Ще започнем с тези мутирали мизерни тревни площи. Когато разполагаме с достатъчно влага от тревните области, ние ще преминем към създаването на горски участъци, след това към няколко открити водни басейна — първоначално неголеми, разположени по трасетата на преобладаващите ветрове, с ветрокапани¤ по тези трасета, които да улавят откраднатото от вятъра. Трябва да създадем истински влажен вятър сироко, но въпреки това никога не ще успеем да се отървем от необходимостта от ветрокапани.
„Винаги ме е поучавал“ — помисли си Кайнс. — „Защо ли не млъкне? Не вижда ли, че умирам?“
— И ти ще умреш — продължи баща му, — ако не се махнеш от мехура, който точно сега се образува дълбоко под теб. Той е вече там и на теб това ти е известно. Надушваш газовете на предходната каша. Известно ти е, че малките вестители¤ вече започват да отделят в кашата част от водата си.
Мисълта за тази вода, която се намираше някъде долу, под него, бе влудяваща. Той си я представи, изолирана сред пластове шуплеста скала от жилавите малки вестители — полурастения, полуживотни, и тънкия процеп, през който се стичаше хладна струя от кристална, пречиста, живителна вода в…
Предходната каша!
Той пое въздух, усещайки противната сладникава миризма. Тя бе станала вече много по-наситена, отколкото преди малко.
Кайнс се надигна на колене и дочу зловещ писък на птица и учестен плясък на криле.
„Това е пустиня, пълна с подправка“ — мислеше си той. — „Би трябвало дори и по пладне наоколо да има свободни. Те сигурно ще забележат птиците и ще дойдат да разузнаят какво става.“
— Движението из околната среда е необходимост за животинските форми на живот — поде бащата. — Чергарските племена следват същата потребност. Линиите на движението се приспособяват към физическите нужди от вода, храна и минерали. Ние вече трябва да започнем да контролираме това движение, да го регулираме в зависимост от нашите цели.
— Млъкни, старче! — промълви Кайнс.
— Трябва да направим на Аракис такова нещо, каквото никога досега не е правено за никоя планета — продължи баща му. — За да преобразим водния кръговрат и построим качествено нова среда, ние трябва да използуваме човека като градивна екологична сила — да вкореним приспособени земни форми на живот: тук едно растение, там — животно, другаде — човек.
— Млъкни! — изграчи Кайнс.
— И именно линиите на движението ни дадоха първата нишка за връзката между червеите и подправката — продължи баща му.
„Червей“ — рече си Кайнс с внезапна надежда. — „Щом изригне мехурът, сигурно ще дойде вестител. Но аз нямам куки. Как мога да се покача върху голям вестител без куки?“
Той усети как безизходицата изцеди и последните капчици останала му сила. Водата бе толкова наблизо — само на стотина метра под него, ще дойде сигурно и червей, но нямаше как да го спре на равното и да го използува.