Откъм басейна се разнесе гласът на Стилгар:
— Хей, вие там горе! Престанете да преследвате момчето! Той ще слезе след малко.
От мрака, някъде над главата на Пол, долетя глас на юноша или на девойка:
— Но, Стил, той не може да е далеч от…
— Казах, остави го на мира, Чани! Чуваш ли, яйце на гущер?
Над главата на Пол се разнесе сподавено проклятие и приглушен ропот:
— Да ме нарече яйце на гущер! — Сянката обаче изчезна от полезрението на Пол.
Той отново се обърна към басейна, като следваше сивочерната сянка на Стилгар, застанала редом с майка му.
— Елате всички насам! — провикна се Стилгар. Сетне се обърна към Джесика. — А сега аз ще те попитам как ние можем да бъдем сигурни, че ще изпълниш своята половина от уговорката? Ти си човекът, живял сред хартии и голи обещания, и тъй като…
— Ние от „Бин Джезърит“ не нарушаваме обетите си по-често от вас — рече Джесика.
Настъпи продължително мълчание, а после цял хор от гласове възкликна:
— Бин-джезъритска вещица!
Пол извади от пояса си взетото в плен оръжие и го насочи към черната сянка на Стилгар, но вождът на свободните и неговите другари стояха все така неподвижни и се взираха в Джесика.
— Сбъдва се преданието! — обади се някой.
— Говореше се, че шейдаут¤ Мейпс е дала точно такива сведения за теб — рече Стилгар. — Ала едно много важно нещо ще трябва да се провери с изпитание. Ако ти наистина си бин-джезъритката от преданието, чийто син ще ни заведе в рая… — той сви рамене.
Джесика въздъхна, като си мислеше: „Значи нашата Мисионария протектива¤ е поставила дори и тук, из цялата тази дяволска дупка, спасителни изходи. Е, добре… те ще са ни от помощ, а нали това именно е било предназначението им.“
— Известно ми е, че прорицателката, донесла ви преданието, ви го е дала, като ви е зарекла в карама¤ и иджаз¤, чудото и безподобието на пророчеството. Искате ли знамение?
Ноздрите на Стилгар се разшириха на лунната светлина.
— С нетърпение го очакваме — прошепна той.
Джесика си спомни за една карта, която й бе показал Кайнс при уточняването на маршрутите за принудително бягство. Стори й се, че това е било толкова отдавна. На картата имаше обозначена точка „Сийч¤ Табър“, а редом с надписа забележката — „Заслона на Стилгар“.
— Вероятно като пристигнем в Сийч Табър — рече тя.
Откровението го разтърси, а Джесика си помисли: „Ако само знаеше какви хитрости използуваме! Сигурно бин-джезъритката от Мисионария протектива е била способна. Тези свободни са отлично подготвени да ни вярват.“
Стилгар се размърда неспокойно.
— Трябва вече да тръгваме.
Тя кимна, за да го уведоми, че тръгват с нейно разрешение.
Той вдигна очи нагоре към канарата, кажи-речи точно към ръба на скалата, където се беше свил Пол.
— Хей, момко, можеш вече да слизаш! — после отново обърна поглед към Джесика и заговори с извинителен тон: — Синът ти вдигаше страшен шум, докато се катереше. Трябва още много да се учи, за да не изложи на опасност всички ни, но той е млад.
— Несъмнено има много неща, в които взаимно ще се обучаваме — рече Джесика. — Впрочем няма да е зле да се погрижите за другаря си там, горе. Моят непохватен син малко грубичко му отне оръжието.
Стилгар се завъртя, качулката му се развя.
— Къде точно?
— Зад онези храсти — посочи тя.
Стилгар дръпна двама от хората си.
— Проверете каква е работата. — Той огледа другарите си един по един. — Няма го Джеймис. — Той се обърна към Джесика. — Даже й палето ти познава чудноватото бойно изкуство.
— Освен това ще откриете, че моят син горе не се е помръдвал от мястото си, така както му бе заповядано — отбеляза Джесика.
Двамата мъже, изпратени от Стилгар, се върнаха, прикрепяйки отстрани трети, който се олюляваше и дишаше тежко. Стилгар ги стрелна с поглед и отново обърна очи към Джесика.
— Синът ти ще се подчини само на твоите заповеди, така ли? Добре. Наясно е с дисциплината.
— Пол, вече можеш да слизаш! — извика Джесика.
Пол се изправи, показа се от скривалището си и отново пъхна оръжието на свободния в пояса си. В мига, в който се обърна, от скалите се надигна още една човешка фигура и застана с лице срещу него.
На светлината на лунните лъчи и отблясъците им по сивите скали Пол съзря дребна фигурка, облечена в широките роби на свободните, потънало в сянка лице, което се взираше в него изпод прихлупената качулка, и дулото на стреломет, насочено към него изпод една гънка на робата.