„Той говори за дуел с Пол“ — помисли си Джесика. Тя пусна лакътя на Стилгар и пристъпи педя напред:
— Винаги сама съм си била защитник — каза тя. — Намерението е достатъчно ясно, за…
— Ти няма да ни учиш какво да правим! — прекъсна я рязко Джеймис. — Не и докато не получа нови доказателства! Стилгар е могъл да ти каже какво да правиш тази сутрин. Могъл е да ти натъпче пълната с глезотии глава и ти да ни чуруликаш като птичка с надеждата, че ще успееш да ни измамиш.
„Мога да го надвия“ — помисли си Джесика, — „но това може да противоречи на начина, по който те тълкуват преданието.“ И тя отново с учудване забеляза как резултатите от дейността на Мисионария протектива на тази планета бяха наистина изкривени.
Стилгар погледна към Джесика и заговори с тих глас, но така, че да стигне до ушите на тълпата:
— Джеймис е човек злопаметен, Сайядина. Твоят син го победи, а…
— Стана случайно! — изръмжа Джеймис. — В Туоно имаше намесена нечиста сила и сега аз ще докажа това!
— …а и аз самият съм го побеждавал — продължи Стилгар. — Сега се стреми с предизвикателството тахади¤ да се добере отново и до мен. У Джеймис има прекалено много жестокост, за да стане добър вожд — премного гафла¤, безумство. Устата му говори за законите, а сърцето му следва сарфа¤, кривата пътека. Не, от него никога не може да стане добър вожд. Досега съм го закрилял, защото с този си нрав ни е полезен в битките, но когато го обладае жестокият му гняв, той е опасен дори за племето си.
— Стилгаррр! — изръмжа Джеймис.
И Джесика разбра, че Стилгар говори така, за да разяри Джеймис и да отклони предизвикателството от Пол.
Стилгар се изправи с лице срещу Джеймис и Джесика отново долови помирителните нотки в боботещия глас:
— Джеймис, та той е още момче. Той е…
— Ти го назова мъж — прекъсна го Джеймис. — А майка му твърди, че е бил подлаган на изпитание с гом джабър. Плътта му е добре напращяла от влага и изобилие от вода. Онези, които му мъкнат вързопа, казват, че в него има контейнери с вода. Контейнери! А ние изсмукваме джобните си резервоари веднага щом в тях се събере капчица вода.
Стилгар изгледа Джесика.
— Вярно ли е това? Има ли вода във вързопа ви?
— Да.
— В контейнери ли?
— В два контейнера.
— Как смятахте да постъпите с това богатство?
„Богатство ли?“ — учуди се мислено тя и поклати глава, долавяйки студенината в гласа му.
— Там, където съм родена, водата пада от небето и се стича по земята в широки реки — заговори тя. — Там има цели океани от вода, толкова необятни, че не се вижда отвъдният бряг. Аз не съм обучавана във вашия воден режим¤. Никога досега не съм гледала на нещата по този начин.
Сред хората наоколо се разнесе тих ропот:
— Водата падала от небето… стичала се по повърхността.
— Беше ли ти известно, че сред нас има хора, които но някаква случайност са претърпели загуба от джобните си резервоари и ще изпаднат в безизходица, преди да стигнем Сийч Табър тази нощ?
— Откъде мога да знам? — поклати глава Джесика. — Щом трябва, дайте им вода от нашия вързоп.
— Така ли смятахте да постъпите с това богатство?
— То бе предназначено да спаси човешки живот — отвърна тя.
— В такъв случай приемаме твоя дар, Сайядина.
— Няма да успееш да ни подкупиш с вода! — озъби се Джеймис. — Нито пък ти, Стилгар, ще успееш да ме насъскаш срещу себе си. Виждам, че се мъчиш да ме предизвикаш на двубой, преди да съм доказал своите думи.
Стилгар застана лице с лице срещу Джеймис.
— Наистина ли си решен да натрапиш този двубой на едно дете, Джеймис? — Гласът му бе тих и гневен.
— Тя трябва да бъде защитена в двубой!
— Въпреки че се ползува от моята закрила?
— Търся закона амтал — отвърна Джеймис. — Това е мое право.
Стилгар кимна.
— Но ако момчето не те прободе, тогава ще застанеш срещу моя нож. И този път няма да възпра острието си, както съм го правил досега.
— Нямате право на това! — обади се Джесика. — Пол е още…
— Не бива да се намесваш, Сайядина! — прекъсна я Стилгар. — О, аз знам, че можеш да ме надвиеш и следователно можеш да надвиеш всекиго от нас, но сплотим ли се всички, ти не можеш да ни победиш. Така да бъде, така повелява законът амтал.
Джесика се смълча и очите й уловиха на зеленикавата светлина от суспенсорните глобуси демоничния израз, който завладя каменното му лице. Тя отмести поглед към Джеймис, видя мрачното му навъсено чело и си помисли: „Трябваше да забележа това досега. Той таи злобата си. Той е от потайните, човек, който крие чувствата си. Трябваше да бъда подготвена за това.“