— Не ми допада вашият тон, графе — каза баронът.
— Гневът е едно, а жестокостта е друго нещо — рече графът. — Нека ви предупредя. Ако тук ме застигне някаква злополучна случайност, всички Велики династии ще узнаят за делата ви на Аракис. Те отдавна подозират какви сделки въртите там.
— Единствената сделка напоследък, за която си спомням — рече баронът, — бе превозването на няколко легиона сардукари до Аракис.
— И си мислите, че с това можете да държите в шах императора?
— Не съм и помислял подобно нещо!
Графът се усмихна.
— Биха могли да се намерят командири на сардукарите, които да признаят, че са действували без заповеди, просто защото са искали да се сражават срещу вашите отрепки, свободните.
— Мнозина биха се усъмнили в такова признание — рече баронът, ала заплахата го зашемети. „Наистина ли дотолкова са дресирани тези сардукари?“ — запита се той.
— Императорът наистина желае да направи финансова ревизия на сметководните ви книги — рече графът.
— По всяко време, щом пожелае.
— Вие… ъъъ… нямате ли възражения?
— Никакви. Директорството ми в ЕМОП ще издържи и най-щателна проверка.
И мислено си рече: „Нека да скалъпи лъжливо обвинение срещу мен и нека го предяви. Ще се изправя неустрашимо и ще кажа: «Погледнете ме, аз съм обвинен несправедливо.» Тогава нека предяви някакво друго обвинение срещу мен, та било то и основателно. Великите династии няма да повярват на втора нападка от страна на обвинителя, за когото вече е доказано, че предишното му обвинение е било несправедливо.“
— Няма съмнение, че вашите сметководни книги ще издържат и на най-щателната проверка — измърмори графът.
— Защо императорът е толкова заинтересуван от изтреблението на свободните?
— Иска ви се да сменим темата, така ли? — Графът сви рамене. — Желаят го сардукарите, не императорът. Нужно им е да се упражняват да убиват… а и не обичат да си оставят работата недовършена.
„Дали не смята да ме сплаши, като ми напомни, че зад гърба си има кръвожадни убийци?“ — питаше се баронът.
— Убиването в определени граници винаги е било част от нашата дейност — рече баронът. — Но все някъде трябва да се тегли черта. Все някой трябва да остане, за да обработва подправката.
Графът се разсмя с отривист лаещ смях.
— Да не би да смятате, че можете да впрегнете в работа свободните?
— Никога не са били достатъчно много на брой за подобно нещо — отвърна баронът. — Убийствата обаче разстроиха останалото ми население. Вече взеха такива размери, че смятам да потърся друго решение за аракийския въпрос, драги ми Фенринг. И трябва да си призная, че заслугата за това ми решение принадлежи на императора.
— Така ли?
— Виждате ли, графе, за това ме вдъхнови императорската планета-затвор Салуса Секундус¤.
Графът го загледа втренчено с искрящи очи.
— Но каква връзка може да има между Аракис и Салуса Секундус?
Баронът долови бдителния поглед на Фенринг и отговори:
— Засега няма връзка.
— Засега ли?
— Трябва да признаете, че превръщането й в планета-затвор ще бъде начин да се развие значителна работна сила на Аракис.
— Нима предвиждате увеличаване броя на затворниците?
— Имаше вълнения — призна баронът. — Наложи се да ги притисна по-здраво, Фенринг. В края на краищата известно ви е какво заплатих на Сдружението да превози нашите обединени сили до Аракис. Тези пари все трябва да дойдат отнякъде.
— Предлагам да не превръщате Аракис в планета-затвор без разрешението на императора, бароне.
— Естествено — рече баронът, като се зачуди на внезапната студенина в гласа на Фенринг.
— Още един въпрос — продължи графът. — Научаваме, че старият ментат на дук Лито, Туфир Хауът не е загинал, а е на служба при вас.
— Не можех да си позволя да го похабя напразно — отвърна баронът.
— Значи сте излъгали нашия командир на сардукарите, като сте му казали, че Хауът е мъртъв.
— Само една безобидна лъжа, скъпи ми графе. Нямах желание да водя продължителен спор с този човек.
— Хауът ли беше действителният предател?
— О, небеса, не! Предателят беше лъжедокторът. — Баронът избърса потта от шията си. — Трябва да ме разберете, Фенринг, бях останал без ментат. Това ви е известно. Никога не съм оставал без ментат. Беше твърде опасно.
— Как успяхте да накарате Хауът да измени на клетвата за вярност?
— Неговият дук бе мъртъв. — Баронът насила се усмихна. — Няма за какво да се боим от Хауът, драги ми графе. Тялото на този ментат е наситено с неуловима за детекторите отрова. Ние му даваме противоотрова в храната. Без нея отровата ще започне да действува и той ще умре само за няколко дни.