Граф Фенринг се обърна към своята дама и каза:
— Хъм, ъъъ, съобразителен, ъъъ, младеж. Нали така, ъъъ, скъпа?
— Синаптичните му, ъъъ, реакции са много бързи — отбеляза тя.
Баронът я изгледа, после изгледа графа и насочи отново поглед към арената, като си мислеше: „Да изложат на такава опасност живота на един от най-близките ми!“ — Страхът започна да отстъпва място на гнева. — „Тази нощ ще заповядам да изпекат на бавен огън главния надзирател… а ако този граф и неговата дама имат пръст в тази…“
За Фейд-Рота разговорът в ложата на барона бе нещо твърде далечно, гласовете чезнеха в тропота на краката и скандирането, което сега се носеше от всички посоки.
— Главата! Главата! Главата! Главата!
Баронът се намръщи, като забеляза как Фейд-Рота се обърна към него. Вяло, едва сдържащ яростта си, той махна с ръка към младежа, застанал сред арената до проснатото тяло на роба. „Дай главата на момчето! Той си я заслужи, като разобличи главния надзирател.“
Фейд-Рота видя знака за одобрение и си помисли: Те си мислят, че ме удостояват с някаква чест. А сега нека видят какво си мисля аз!
Той видя как подавачите му се приближиха със сатър, за да извършат церемонията. Махна им с ръка да се върнат и повторно им махна, когато видя, че се двоумят. „Мислят си, че ще ми окажат голяма чест с една глава!“ — рече си той. Наведе се и кръстоса ръцете на гладиатора около стърчащата дръжка на ножа, после извади острието и го постави в отпуснатите ръце.
Всичко това бе извършено само за миг — той се изправи и повика подавачите си.
— Погребете този труп цял и невредим и поставете ножа в ръцете на мъртвеца! — заповяда той. — Човекът тук си извоюва тази чест.
В позлатената ложа граф Фенринг се наведе към барона и каза:
— Това се казва благороден жест — истинска храброст. Вашият племенник притежава не само смелост, но и изисканост.
— Той оскърбява тълпата, като отказва главата — промърмори баронът.
— Нищо подобно! — намеси се лейди Фенринг. Тя се обърна и вдигна поглед към трибуните наоколо.
А баронът забеляза извивката на шията й — каква прекрасна нежна плът — като на юноша.
— Те одобряват постъпката на вашия племенник — продължи тя.
Когато смисълът на жеста на Фейд-Рота проникна и до най-далечните редове на трибуните, когато хората видяха подавачите да изнасят цял и невредим трупа на гладиатора, баронът се загледа в зрителите и разбра, че лейди Фенринг правилно бе схванала реакцията им. Хората направо подлудяха, започнаха да се бият помежду си, като ревяха и тропаха с крака.
Баронът заговори с отегчен тон:
— Ще трябва да се разпоредя за празненство. Не можем да изпратим така по домовете им тези хора с толкова неизразходвана енергия. Те трябва да разберат, че аз споделям въодушевлението им. — Той даде знак с ръка на стражата и един слуга, застанал отгоре, спусна над ложата оранжевото знаме на харконите — веднъж, два пъти, три пъти — знак за празненство.
Фейд-Рота прекоси арената до трибуната под позлатената ложа — оръжието бе прибрано в ножниците, а ръцете му висяха отпуснати край тялото. Надвил нестихващото безумие на тълпата, той извика:
— Празненство ли ще има, чичо?
Врявата поутихна, тъй като хората забелязаха разговора.
— В твоя чест, Фейд! — отвърна гръмогласно баронът. И отново се разпореди да дадат знак със знамето.
Изключиха защитните бариери и на арената наскачаха младежи, които се втурнаха към Фейд-Рота.
— Вие ли наредихте да се изключат защитните бариери, бароне? — попита графът.
— Никой няма да стори нищо лошо на момъка — отвърна баронът. — Той е герой.
Първите втурнали се хора стигнаха до Фейд-Рота, вдигнаха го на ръце и тръгнаха да обикалят арената.
— Тази нощ той би могъл да се движи без оръжие и защитен пояс дори из най-бедните квартали на Харко — продължи баронът. — Хората ще му предложат последния си залък и глътка само за да се порадват на присъствието му.
Баронът се отблъсна от креслото и намести тялото си в портативните суспенсори.
— Надявам се да ми простите. Има въпроси, които изискват личната ми намеса. Стражите ще ви придружат до кулата.
Графът стана и се поклони.
— Разбира се, бароне. Очакваме с нетърпение празненството. Никога, хъм, ъъъ, не съм виждал харконско празненство.
— Да — рече баронът. — Празненството. — Той се обърна и напусна ложата през тайния изход сред плътния обръч на охраната си.
Един гвардейски капитан се поклони на граф Фенринг.