— Докато съм жив, за теб ще има място при мен — каза той и пусна лакътя й. — Хайде сега, накъде е нашето жилище?
Тя се обърна, поведе го по коридора, сви надясно по един широк напречен тунел, осветяван от поставени на равни разстояния над главите им жълти суспенсорни глобуси. Скалният под бе гладък, изметен от песъчинки.
Пол крачеше редом с нея, като вървешком изучаваше ястребовия й профил.
— Ти нали не ме мразиш, Хара?
— Защо да те мразя?
Тя кимна към ято деца, които ги гледаха от площадката на един страничен коридор. Зад децата Пол мярна и силуети на възрастни хора, полузакрити от прозрачни завеси.
— За това, че… победих Джеймис.
— Стилгар каза, че церемонията е била извършена и че ти си приятел на Джеймис. — Тя го изгледа косо. — Стилгар каза, че ти си отдал влага на покойника. Истина ли е?
— Да.
— Това е повече от онова, което ще направя… което аз мога да направя.
— Няма ли да го жалееш?
— Когато му дойде времето за жалеене, ще го жалея.
Минаха покрай сводест отвор. Пол надзърна през него към мъжете и жените, които работеха на монтирани върху подставки машини в просторно светло помещение. Стори му се, че темпото, с което работят, е тревожно забързано.
— Какво правят тези хора тук? — попита Пол.
Бяха отминали вече, когато тя погледна назад и отговори:
— Бързат да изработят определената норма в работилницата за пластмаси, преди да избягаме. Имаме нужда от много влагокондензатори¤ за насажденията.
— Преди да избягаме ли?
— Докато тези кръвопийци не престанат да ни преследват или докато не ги прогоним от нашите земи.
Пол сякаш се препъна в някаква преграда, долавяйки спрял миг от времето, припомняйки си откъс, зрителна проекция на епизод, видян в бъдещето, който обаче се размести. Откъслечните епизоди от видяното в бъдещето, така както си ги спомняше, не съвпадаха точно.
— Преследват ни сардукарите — рече той.
— Едва ли ще намерят друго, освен един-два празни заслона — каза тя. — Но сред пясъците ще намерят смъртта, която заслужават.
— Дали ще открият този заслон? — попита той.
— Твърде вероятно.
— И въпреки това ние използуваме времето, за да… — Той кимна с глава към свода, от който бяха вече далеч. — …да правим… влагокондензатори?
— Засаждането на растенията продължава.
— Какво представляват влагокондензаторите? — попита той.
Погледът, който тя му отправи, бе пълен с изненада.
— На нищо ли не ви учат в… там де, откъдето си дошъл?
— Не и за влагокондензатори.
— Ха! — Възкликна тя и в тази единствена дума се съдържаше цял разговор.
— И така, какво представляват те?
— Всеки храст, всяка туфа трева, които виждаш сред това пясъчно море — започна тя, — как мислиш, че живеят, когато ги изоставим? Всяко растение е посадено най-грижливо в своя собствена малка дупка. Дупките се запълват с яйцевидни влагокондензатори от хромирана пластмаса. Те побеляват от светлината. Ако човек погледне от някое високо място, може да ги види как блестят на разсъмване. Бялото отразява светлината. Но когато добрият наш баща слънцето си отиде, хромираната пластмаса отново става прозрачна на тъмното. Тя се охлажда изключително бързо. Повърхността й кондензира влагата от въздуха. Тази влага се стича надолу и поддържа живота на нашите растения.
— Влагокондензатори! — промълви той, запленен от простата красота на подобно изобретение.
— Аз ще жалея Джеймис, когато му дойде времето — рече тя, сякаш предишният му въпрос продължаваше да занимава мислите й. — Джеймис бе добър човек, но се гневеше лесно. Добър къщовник бе Джеймис и какъв прекрасен баща! Той не правеше разлика между момчето на Джоф, моя първороден, и между своя собствен син. В очите му те бяха равни. — Тя отправи въпросителен поглед към Пол. — И ти ли няма да правиш разлика, Усул?
— Този въпрос не стои пред нас.
— Но, ако…
— Хара!
Тя се сви от грубия му тон.
Минаха покрай още едно ярко осветено помещение, което се виждаше през сводестия вход от лявата им страна.
— А тук какво се произвежда? — попита той.
— Тук се поправят тъкачните машини — отвърна тя. — Но до довечера всичко това трябва да се демонтира. — Тя посочи към някакъв тунел, който се отклоняваше вляво. — По този тунел се намират работилниците за хранителни продукти и поддръжка на влагосъхраняващите костюми. Тя погледна към Пол.
— Твоят костюм изглежда нов. Но ако се нуждае от някаква поправка, много ме бива по костюмите. Работя във фабриката, когато имат нужда от работна ръка.