„Ако умра при това изпитание, какво ли ще стане с него?“ — запита се мислено Джесика. Усети как лошите предчувствия отново изпълват мислите й.
Чани отведе старата света майка до една скамейка, издялана от скала навътре в акустичния рог, върна се и застана до Стилгар.
— За да не изгубим всичко, ако се случи така, че Джесика Чудноватата не успее — продължи Стилгар, — Чани, дъщерята на Лайът, ще бъде посветена сега в сан сайядина.
Той отстъпи крачка встрани.
От дъното на акустичния рог до тях достигна гласът на старицата — многократно усилен шепот, дрезгав и вълнуващ.
— Чани се завърна от своята хажра — Чани е видяла водите!
Тълпата повтори напевно:
— Видяла е водите!
— Посвещавам дъщерята на Лайът в сан сайядина! — изрече с хриплив глас старицата.
— Приема се! — отвърна тълпата.
Пол почти не следеше церемонията, вниманието му все още бе съсредоточено върху казаното за майка му.
„Ами ако не успее?“
Той се обърна и погледна назад към онази, която наричаха света майка, като заразглежда внимателно съсухрените черти на старата вещица и бездънната синева на втренчените й очи. Ако се съдеше по вида й, дори най-слабият ветрец можеше да я отнесе и все пак у нея имаше нещо, което подсказваше, че може да се изпречи невредима на пътеката на кориолна буря. Тя излъчваше същото онова усещане за сила, което Пол си спомни, че бе изпитал от присъствието на светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, подложила го на изпитание с ужасната болка на гом джабъра.
— Аз, светата майка Рамало, чийто глас ви говори сега като множество от гласове, ви заявявам това! — рече старицата. — Редно е Чани да приеме сана на сайядина.
— Редно е! — отвърна тълпата.
Старицата кимна и прошепна:
— Давам й сребристите небеса, златистата пустиня заедно с грейналите й скали, както и зелените поля, които ще дойдат на бял свят. Давам всичко това на сайядина Чани. И нека тя не забравя, че служи на всички нас и че на нея е отредено да прислужва в тази Церемония на зърното. Нека бъде така, както повелява Шай-Хулуд. — Тя вдигна кафявата си съсухрена ръка и я отпусна.
Джесика почувствува, че церемонията я обгръща с вълна, която я понася отвъд всякаква възможност за отстъпление, и се вгледа още веднъж в изпълнените с въпроси очи на Пол, а после се приготви за изпитанието.
— Нека вододелците пристъпят напред! — рече Чани с едва доловимо потрепване в гласа си на момиче-дете.
Сега Джесика почувствува, че я грози непосредствена опасност — откри присъствието й в зорките погледи на хората от тълпата, потънали в мълчание.
Група мъже започнаха да си проправят път по криволичещата пътека сред тълпата, като се придвижваха двама по двама. Всяка двойка носеше малък кожен мях, може би два пъти по-голям от човешка глава. Меховете тежко бълбукаха.
Първата двойка постави товара си върху площадката, в нозете на Чани, и отстъпи назад.
Джесика погледна най-напред към кожения мях, а после и към мъжете. Те бяха отметнали назад качулките си, откривайки дълги коси, свити на руло на тила. Хлътналите в черни сенки очи я погледнаха в отговор, без да потрепнат.
От меха се разнесе благоухание на канела, примесено с мирис на кожа, и облъхна Джесика. „Дали е подправка?“ — учуди се тя.
— Има ли вода? — попита Чани.
Вододелецът, застанал отляво, човек с морав белег, който пресичаше седловината на носа му, кимна:
— Има вода, сайядина — отговори той. — Но ние не можем да пием от нея.
— Има ли зърно? — попита Чани.
— Има зърно! — отговори мъжът.
Чани коленичи и допря длани до бълбукащия мех.
— Благословена да е водата и нейното зърно!
Имаше нещо познато в този обред и Джесика погледна назад, към старата света майка Рамало. Очите на старицата бяха затворени. Седеше прегърбена, сякаш спеше.
— Сайядина Джесика — рече Чани.
Джесика се обърна и видя, че момичето я гледа.
— Опитвала ли си благословената вода? — попита Чани.
Преди Джесика да успее да отговори, Чани продължи:
— Не е възможно да си опитвала благословената вода. Ти си пришълка от друг свят и не си посветена в тайната й.
По тълпата премина въздишка, зашумоляха поли на роби, от което космите по тила на Джесика настръхнаха.
— Реколтата е добра и вестителят е бил унищожен — продължи Чани. Тя започна да развързва навитата тръбичка, прикрепена към горната част на бълбукащия мех.
Сега Джесика усети полъха на надигащата се опасност. Погледна към Пол и видя, че той е завладян от тайнствеността на церемонията и че има очи единствено за Чани.