— Сихайа! — рече той.
Тя опря длан до бузата му.
— Аз не се страхувам вече, Усул. Погледни ме! Когато ме прегръщаш така, виждам онова, което виждаш и ти.
— А какво виждаш? — попита той.
— Виждам как взаимно си даряваме обич по време на затишие помежду две бури. Ние сме предопределени за това.
Наркотикът отново започна да му действува и той си помисли: Толкова много пъти си ми дарявала уют и забрава. — Отново усети дълбокото прозрение с високо-релефните образи на времето, почувствува как бъдещето му се превръща в спомени за нежните обиди на физическата любов, за близостта и взаимността, за благостта и жестокостта.
— Ти си по-силната, Чани — промълви той. — Бъди до мен.
— Винаги! — рече тя и го целуна по бузата.
ТРЕТА ЧАСТ
ПРОРОКЪТ
„Няма жена, мъж или дете, които някога да са се сближавали много с баща ми. Но ако има отношения, които най-много да се доближават до нещо като приятелство с падишах-императора, това е дружбата, предлагана от граф Хейзимир Фенринг, приятел от детинство. Дълбочината на приятелството на граф Фенринг може да се види първоначално в едно положително дело: той успокои подозренията на Ландсрада след събитията на Аракис. Това струваше повече от един милиард солария¤ в подкупи от мелиндж, така поне твърдеше майка ми, а освен това бяха раздадени и други дарове: наложници, кралски почести и благороднически санове. Второто главно доказателство за приятелството на графа беше отрицателно. Той отказа да убие един човек, въпреки че това бе във възможностите му и че такава бе повелята на баща ми. За това ще разкажа малко по-късно.“
Барон Харконен изхвръкна яростно от покоите си и се стрелна по коридора, като прекосяваше стремглаво сноповете светлина на късното следобедно слънце, които струяха през високите прозорци. Той подскачаше и се извиваше с поривисти движения в портативните суспенсори.
Профуча край личната си кухня, покрай библиотеката, покрай малката приемна и се втурна в стаята за прислугата, където времето за вечерен отдих бе вече настъпило.
Гвардейският капитан Якин Нифад се бе разположил върху един диван сред стаята — по блудкавата му физиономия се четеше унесът от въздействието на семута¤, а около него се носеше зловещият вой на семутската музика. Личната му свита бе насядала наблизо, за да изпълнява заповедите му.
— Нифад! — изрева баронът.
Мъжете наскачаха.
Нифад се изправи, изражението му бе спокойно от наркотика, ала прекомерната бледост издаваше страха му. Семутската музика бе секнала.
— Господарю — рече Нифад. Гласът му не трепереше единствено благодарение на наркотика.
Баронът огледа лицата около себе си и прочете по тях неистов страх. Той отново обърна поглед към Нифад и заговори с мазен глас:
— Откога си гвардейски капитан при мен, Нифад?
Нифад преглътна.
— От събитията на Аракис, господарю. Почти от две години.
— И всякога ли си предугаждал опасностите, които заплашват моята особа?
— Това винаги е било едничкото ми желание, господарю.
— Тогава къде е Фейд-Рота? — изрева баронът.
Нифад подскочи.
— Господарю?
— Значи според теб Фейд-Рота не представлява опасност, която заплашва моята особа, така ли? — Гласът отново бе станал мазен.
Нифад навлажни устни с език. Очите му се поизбистриха от унеса на семутата.
— Фейд-Рота е в отделението за роби, господарю.
— Пак при жените, а? — баронът потрепери от усилието да сподави гнева си.
— Ваше величество, може и да е…
— Замълчи!
Баронът пристъпи още една крачка напред и забеляза как мъжете се отдръпнаха, като оставиха празно място около Нифад, за да се разграничат от обекта на неговия гняв.
— Не ти ли заповядах по всяко време да знаеш с точност къде се намира на-баронът? — попита баронът и пристъпи още една крачка напред. — Не ти ли казах, че по всяко време си длъжен да знаеш какво точно говори на-баронът — и на кого? — Още една крачка. — Не ти ли казах, че трябва да ми докладваш, когато отиде в отделението на робините?
Нифад преглътна. По челото му изби пот. Баронът говореше вяло, с глас, почти лишен от чувство:
— Не ти ли казах всичко това?
Нифад кимна.
— А не ти ли казах, че си длъжен да проверяваш всички момчета-роби, които ми се изпращат, и че си длъжен да вършиш това сам… лично ти?
Нифад отново кимна.
— А случайно не си ли забелязал петното върху бедрото на момчето, изпратено ми тази вечер? — попита баронът. — Възможно ли е да не…