— Чичо!
Баронът се завъртя и впи очи в застаналия на вратата Фейд-Рота. Присъствието на племенника му тук, точно сега, забързаният вид, който младежът не успяваше да прикрие достатъчно добре — всичко това говореше много. Фейд-Рота разполагаше със собствена шпионска система, която се занимаваше с барона.
— В покоите ми има труп, който желая да бъде изнесен — заговори баронът, поставил ръка върху стреломета, скрит под дрехите, благодарен, че защитното му поле бе от най-добро качество.
Фейд-Рота погледна към двамината стражи, застанали до стената вдясно, и кимна. Двамата мъже се отделиха от стената, излязоха бързешком и се втурнаха по коридора към покоите на барона.
„Значи тези двамката, а?“ — помисли си баронът. — „Да, това младо чудовище ще има да учи още много какво е конспирация.“
— Предполагам, че като си напуснал отделението за роби, там всичко е било спокойно, Фейд — рече баронът.
— Играх на хеопс¤ с главния надзирател — каза Фейд и си помисли: „Откъде ли е дошъл провалът? Момчето, което изпратихме на чичо, очевидно е било убито. Но то бе най-подходящото за тази цел. Дори Хауът не би могъл да направи по-успешен избор. Момчето беше безупречно.“
— Значи си играл пирамиден шах? — запита баронът. — Колко изискано! И победи ли?
— Аз… ъъъ… да, чичо. — И Фейд-Рота се опита да скрие тревогата си.
Баронът щракна с пръсти.
— Нифад, желаеш ли да си възвърнеш моето благоволение?
— Ваше величество, какво съм сторил? — попита Нифад с разтреперан глас.
— Това сега не е важно — отвърна баронът. — Фейд е победил на шах главния надзирател. Чу ли това?
— Да… ваше величество!
— Искам да вземеш трима войника и да отидете при главния надзирател — започна баронът. — Удушете този надзирател. Щом свършите, ми донесете трупа, за да проверя дали сте изпълнили добре работата. Не можем да допуснем такива некадърни играчи да са на служба при нас.
Фейд-Рота пребледня и пристъпи крачка напред.
— Но, чичо, аз…
— По-късно, Фейд — рече баронът и махна с ръка. — По-късно.
Двамата войници от охраната, които бяха отишли до покоите на барона за трупа на момчето, минаха, залитайки, покрай вратата на стаята за прислугата, понесли провисналия помежду им труп, чиито ръце се влачеха по пода. Баронът ги проследи с очи, докато се скриха от погледа.
Нифад се приближи и застана до барона.
— Сега ли желаете да убия главния надзирател, господарю?
— Сега — отвърна баронът. — И като привършите, прибавете към списъка си и тези двамата, които току-що минаха. Не ми хареса начинът, по който носеха трупа. Такива работи трябва да се вършат сръчно. Искам да огледам и техните трупове.
Нифад заговори:
— Господарю, да не би нещо аз да съм…
— Изпълнявай онова, което ти заповяда господарят — прекъсна го Фейд-Рота. И си помисли: „Сега вече мога да се надявам да спася само собствената си кожа.“
„Отлично!“ — помисли си баронът. — „Той все пак знае как да намали загубите си.“ — И баронът се усмихна вътрешно, като си мислеше: „Освен това момъкът знае кое би ми допаднало най-много и кое най-вероятно ще възпре гнева ми да се излее върху него. Знае, че трябва да го запазя. Кого другиго имам, който би могъл да поеме юздите, щом някой ден се наложи да ги изпусна? Друг толкова способен нямам. Но той трябва още да се учи! И аз трябва да се опазя жив, докато той се учи.“
Нифад даде знак на войниците си да го последват и ги изведе през вратата.
— Би ли ме придружил до покоите ми, Фейд? — попита баронът.
— На ваше разположение съм — отвърна Фейд-Рота.
Той се поклони и си помисли: „Пропаднах!“
— Мини пред мен! — рече баронът и посочи към вратата.
Страхът на Фейд-Рота пролича само по лекото му колебание. „Напълно ли пропаднах?“ — питаше се той. — „Дали няма да ми забие някое отровно острие… бавно, през защитното поле? Дали няма в резерва някой друг наследник?“
„Нека изпита този миг на ужас“ — рече си мислено баронът, докато вървеше подир племенника си. — „Той ще ме наследи, но когато аз реша. Няма да му позволя да пропилее онова, което аз съм създал!“
Фейд-Рота се стараеше да не върви много бързо. Почувствува как по гърба му полазиха мравки, сякаш и тялото му се питаше кога ли ще бъде нанесен ударът. Мускулите му ту се свиваха, ту се отпускаха.
— Научи ли последната новина от Аракис? — попита баронът.
— Не, чичо.
Фейд-Рота си наложи да не поглежда назад. Той сви по коридора, който се отделяше от крилото на прислугата.
— Сред свободните се е появил нов пророк или някакъв си там религиозен наставник — рече баронът. — Наричат го Муад’Диб. Много смешно наистина. Това означава „Мишката“. Наредих на Рабан да ги остави свободно да изповядват религията си. Това ще им създаде занимание.