Баронът поклати глава, като си мислеше: „А планът ти щеше и да успее, ако Хауът не беше ме предупредил. Е, нека момъкът повярва, че сам съм разкрил заговора. Това донякъде е така. Аз бях онзи, който на Аракис спаси Хауът от гибел. А този момък трябва да храни по-голямо уважение към моята неустрашимост.“
Фейд-Рота не проговори, като продължаваше да води вътрешна борба със себе си: „Дали е искрен? Наистина ли възнамерява да се оттегли? А защо не? Ако действувам по-внимателно, явно е, че един ден аз ще го наследя. Той няма ди живее вечно! Май беше глупаво да се опитвам да изнасилвам събитията.“
— Говориш за сделка — рече Фейд-Рота. — А с какви гаранции ще я обвържем?
— Как можем да си имаме доверие един-другиму? — попита баронът. — Е, добре, Фейд, що се отнася до теб — ще възложа на Туфир Хауът да следи всяка твоя стъпка. За такава работа аз имам доверие в способностите му на ментат. А колкото до мен — ще трябва да приемеш думите ми на доверие. Още повече че аз няма да живея вечно, нали така, Фейд? А може би сега ще започнеш и да проумяваш, че има неща, които аз знам, но които и ти си длъжен да знаеш.
— Аз ви давам гаранция, а вие какво ми давате насреща? — попита Фейд-Рота.
— Аз те оставям жив! — отвърна баронът.
Фейд-Рота отново се вгледа в чичо си. „Щял да възложи на Хауът да ме следи! Какво ли би казал, ако разбере, че онзи номер с гладиатора, който го лиши от главния му надзирател, го измисли Хауът? Сигурно ще твърди, че го лъжа, за да злепоставя Хауът. Не, добричкият Туфир е истински ментат и е предвидил подобен ход!“
— И така, какво ще кажеш? — попита баронът.
— Какво мога да кажа? Приемам, разбира се.
И Фейд-Рота си помисли: „Хауът! Използува крамолите помежду ни за свои цели… дали е така? Дали е преминал на страната на чичо ми, защото не потърсих от него съвет за замисленото покушение с този млад роб?“
— Нищо не казваш за това, че възлагам на Хауът да те следи — отбеляза баронът.
Гневът на Фейд-Рота пролича по потрепването на ноздрите му. Години наред името на Хауът бе служило в династия Харконен като сигнал за опасност… сега обаче то бе придобило нов, но не по-малко тревожен смисъл.
— Хауът е опасна играчка! — рече Фейд-Рота.
— Играчка! Не ставай глупак! Аз съзнавам какво имам в лицето на Хауът и как да си служа с него. Хауът е човек, който изпитва дълбоки чувства. Трябва да се страхуваш от онзи, който няма чувства. Докато дълбоките чувства… виж, тях можеш да подчиниш на своите потребности.
— Чичо, не ви разбирам.
— Да, очевидно!
Само лекото потрепване на клепачите издаваше вълната от негодувание, която премина през Фейд-Рота.
— А не разбираш и Хауът — продължи баронът.
„Както и ти!“ — помисли си Фейд-Рота.
— Кого обвинява Хауът за сегашното си положение? — запита баронът. — Мене ли? Естествено. Но той бе оръдие на атреидите и години наред имаше надмощие над мен, докато не се намеси империята. Ето така вижда той нещата. Неговата ненавист към мен вече не е опасна. Той си мисли, че може да ме срази по всяко време. И като си вярва в това, самият той е вече сразен. Защото аз насочвам вниманието му там, накъдето ми е угодно — срещу империята.
Напрежението от това ново схващане набразди дълбоко челото на Фейд-Рота и изопна устните му.
— Срещу императора ли?
„Нека скъпият ми племенник опита вкуса на това“ — помисли си баронът. — „Нека си каже: «Император Фейд-Рота Харконен!» Нека се запита колко ще струва това! Сигурно струва колкото живота на един стар чичо, който може да осъществи тази мечта.“
Фейд-Рота бавно прекара език по устните си. „Дали е възможно да стане така, както казваше старият глупак? Нещата явно бяха по-дълбоки, отколкото изглеждаха.“
— А какво общо има Хауът с това? — попита Фейд-Рота.
— Той смята, че ни използува, за да си отмъсти на императора.
— А след като постигне целта си?
— Той не вижда по-далеч от своето отмъщение. Хауът е човек, който трябва да служи на другите, но той не осъзнава за себе си дори и това.
— Аз научих много от Хауът — призна си Фейд-Рота и почувствува колко правдиви бяха тези думи едва когато ги изрече. — Но колкото повече научавам, толкова повече се убеждавам, че ние трябва да го премахнем, и то по-скоро.
— Май не ти допада идеята, че ще те следи?