— Императорът не допуска Великите династии да инспектират неговия затвор — изръмжа баронът. — Но, от друга страна, и той не е стъпвал в моите затвори.
— И всяко любопитство, свързано със Салуса Секундус, се… ъъъ… — Хауът допря костелив пръст до устните си — …се обезсърчава.
— Следователно той не се гордее с някои от нещата, които е принуден да върши там!
Бегла усмивка разтегли почернелите устни на Хауът. Когато погледна барона, очите му блестяха на светлината на сусненсорния глобус.
— И никога ли не сте се питали откъде императорът взема своите сардукари?
Баронът сви пълните си устни. От това изражението му стана като на нацупено бебе, а когато заговори, в гласа му се долови раздразнение:
— Ами той… вербува войници… освен това нали… има редовни набори на новобранци, а си осигурява от…
— Ха! — прекъсна го рязко Хауът. — Нали не смятате, че всички тези разкази, които чувате за подвизите на сардукарите, са само слухове? Това са достоверни разкази на малцината оцелели, които са се сражавали срещу сардукари.
— Сардукарите несъмнено са отлични бойци — рече баронът. — Но според мен моите легиони са…
— … са само група екскурзианти в сравнение с тях! — озъби се Хауът. — Може би смятате, че не ми е известно защо императорът се обърна против династията на атреидите?
— Тази област трябва да бъде недостъпна за твоите догадки¤ — предупреди го баронът.
„Възможно ли е дори и той да не знае какви са били подбудите на императора в случая с атреидите?“ — учуди се Хауът.
— Всяка област може да бъде достъпна за моите догадки, щом е полезна за работата, която сте ме наели да върша — отвърна Хауът. — Аз съм ментат. От един ментат не се крие нито информация, нито други сборни данни.
Цяла минута баронът не сваляше поглед от Хауът и накрая заговори:
— Кажи това, което имаш за казване, Хауът.
— Падишах-императорът се обърна против династията на атреидите, защото майсторите по бойни изкуства на дук Лито, Гърни Халик и Дънкан Айдахо бяха обучили малобройна войска, която в бойните изкуства не отстъпваше ни на йота на сардукарите. Някои от тези воини бяха дори по-добри. А дукът бе в състояние да увеличи числеността на войската и във всяко отношение да я направи силна колкото императорската.
Баронът премисли върху това, което му бяха разкрили, и каза:
— Какво общо има това с Аракис?
— Аракис може да ни достави безброй воини, преминали вече през най-жестоката школа за оцеляване.
Баронът поклати глава.
— Не е възможно да имаш предвид свободните!
— Точно тях имам предвид!
— Ха! Тогава защо трябваше да предупреждавам Рабан? След погрома на сардукарите и тиранията на Рабан там едва ли са останали повече от шепа свободни.
Без да продума, Хауът продължаваше да го гледа вторачено.
— Не повече от една шепа! — повтори баронът. — Само през миналата година Рабан изби шест хиляди свободни!
Хауът продължаваше да го гледа втренчено.
— А по-миналата година броят на избитите бе девет хиляди — продължи баронът. — Преди да си заминат, сардукарите сигурно също са очистили най-малко двадесет хиляди.
— Какви са загубите на Рабан в жива сила през последните две години? — попита Хауът.
Баронът потри брадичка.
— Ами, истина е, че той доста настойчиво вербуваше войници. Агентите му дават прекомерно разточителни обещания и…
— Да закръглим ли броя на вербуваните на тридесет хиляди? — попита Хауът.
— Това ми се струва малко попресилено! — отбеляза баронът.
— Точно обратното! — възрази Хауът. — Аз не по-зле от вас умея да чета между редовете докладите на Рабан. А и вие сигурно сте разбирали моите доклади, изпратени от нашите агенти.
— Аракис е отвратителна планета — рече баронът. — Загубите при кориолните бури¤ може…
— И на двама ни е известен броят на попълненията, наложени от бурите — рече Хауът.
— Ами ако наистина е загубил тридесет хиляди? — запита се баронът и кръвта нахлу в лицето му.
— По ваша сметка през последните две години той е убил петнадесет хиляди, а е загубил два пъти повече хора. Твърдите, че сардукарите са избили още двадесет хиляди. А аз съм виждал транспортните им декларации при завръщането им от Аракис. Ако са убили двадесет хиляди, то те са дали, кажи-речи, по петима убити за един. Защо не се вгледате в тези цифри, бароне, и не вникнете в значението им?
Баронът отговори с невъзмутимо пресметната интонация:
— Това е твое задължение, ментат. Какво означават тези цифри?