— Аз ви предадох обобщения доклад на Дънкан Айдахо за заслона, който той посети — рече Хауът. — Всичко съвпада. Ако свободните имат само двеста и петдесет такива общности, населението им би трябвало да възлиза на около пет милиона. По моя преценка те имат най-малко два пъти повече такива общности. Ето какво население сте пръснали по тази планета!
— Десет милиона?
Брадичката на барона се разтрепера от смайване.
— Най-малко.
Баронът сви пълните си устни. Без да мигат, лъскавите му очички се вторачиха в Хауът. „Дали изчислението на този ментат е вярно? Как е възможно никой да не заподозре такова нещо?“
— Ние дори не сме вникнали сериозно в данните за тяхната раждаемост и нарастване на населението — продължи Хауът. — Ние просто сме прочистили някои от по-хилавите им издънки, оставяйки силните да заякнат точно както на Салуса Секундус.
— Салуса Секундус! — излая баронът. — Какво общо има всичко това с планетата-затвор на императора?
— Човек, оцелял на Салуса Секундус, става по-издръжлив от другите хора — отвърна Хауът. — А ако към това се добави и най-доброто военно обучение…
— Глупости! Значи според теб бих могъл да вербувам войници сред свободните, след като са живели при потисничеството на моя племенник?
Хауът заговори с мазен глас:
— А вие не потискате ли някои от войските си?
— Ами… аз… но…
— Потисничеството е относително нещо — каза Хауът. — Материално вашите бойци са много по-добре, отколкото останалите хора, нали така? Те съзнават колко нерадостен ще бъде животът им, ако не са войници на барона, нали така?
Баронът се смълча, очите му шареха. „Какви бяха възможностите — дали Рабан неволно бе дал на династия Харконен нейното най-могъщо оръжие?“
След малко той заговори:
— Как можеш да си сигурен във верността на вербувани по този начин войници?
— Аз бих ги вербувал на малки групи, не по-големи от обикновен взвод — отвърна Хауът. — Бих ги изтръгнал от положението на потиснати и бих ги изолирал с военни инструктори, които да си разбират от работата — за предпочитане хора, които преди тях също са били в положение на потиснати. След това бих им внушил вдъхващото загадъчност убеждение, че тяхната планета е наистина таен учебен полигон, на който трябва да се обучават точно такива изключителни същества, каквито са те самите. И непрекъснато бих им показвал какво могат да припечелят такива изключителни същества: охолен живот, красиви жени, хубави жилища… всичко, което си пожелаят.
Баронът започна да кима с глава.
— Тъй както сардукарите живеят на своята планета.
— След време тези вербувани войници ще повярват, че съществуването на такава планета като Салуса Секундус е оправдано, тъй като тя е създала самите тях, елита. Дори и най-обикновеният войник от сардукарите води живот, в много отношения неотстъпващ на живота на който и да било член на велика династия.
— Каква идея! — прошепна баронът.
— Започвате да споделяте подозренията ми — рече Хауът.
— Къде ли е започнало всичко това? — попита баронът.
— Ах, да? — откъде ли произхожда династията Корино¤? Имало ли е хора на Салуса Секундус, преди императорът да е изпратил там първите си контингенти затворници? Дори дук Лито, братовчед по женска линия, така и не разбра това със сигурност. Подобни въпроси не получават насърчение.
Баронът се замисли с безжизнен поглед.
— Да, твърде ревностно пазена тайна. Те биха използували всякакви средства да…
— От друга страна, какво толкова има за криене? Че падишах-императорът има планета-затвор? Това го знае всеки. Че има…
— Граф Фенринг! — изтърси баронът.
Объркан, Хауът млъкна и изгледа навъсено барона.
— Какво граф Фенринг?
— Това се случи на рождения ден на племенника ми преди няколко години — започна баронът. — Този имперски самохвалко дойде като официален наблюдател и за да… ами, за да уреди една делова спогодба между императора и мен.
— И какво?
— Ами… аз… по време на един от разговорите ни, струва ми се, казах нещо за превръщането на Аракис в планета-затвор. Фенринг…
— Какво точно казахте? — прекъсна го Хауът.
— Какво точно ли? Това бе доста отдавна и…
— Господарю, ако искате най-пълноценно да се възползувате от възможностите ми, трябва да ми давате задоволителна информация. Този разговор не е ли бил записан?
Лицето на барона потъмня от гняв.
— Ти си нетърпим като Пайтър! Аз не обичам такива…
— Пайтър не е вече при вас, господарю — прекъсна го Хауът. — А като го споменахме, какво наистина се случи с Пайтър?
— Той започна да се държи прекалено свойски и прекалено нагло с мен — отговори баронът.