— По-рано в тези ширини не яздехме твореца-вестител на дневна светлина — заговори Пол. — Но на Рабан са му останали вече толкова малко орнитоптери, та той едва ли ще ги излага на опасност да търсят няколко точици сред пустинята. — Той погледна към Гърни. — Появата на вашия топтер тук бе за нас като удар.
„За нас… за нас…“
Гърни разтърси глава, за да прокуди подобни мисли.
— Едва ли бяхме за вас такъв удар, какъвто вие се оказахте за нас.
— Какво се говори за Рабан в синка и селата? — попита Пол.
— Говори се, че така са укрепили селищата в грейбъна, че вие изобщо не сте в състояние да им сторите никакво зло. Казват, че само щели да си седят вътре в укрепленията, докато вие се изтощавате с безсмислени нападения.
— С една дума — рече Пол, — станали са тромави.
— Докато вие можете да отидете където си поискате — каза Гърни.
— Това е тактика, която съм научил от теб — рече Пол. — Те загубиха инициативата, което означава, че са загубили войната.
Гърни се усмихна с вяла, разбираща усмивка.
— Нашият враг се намира точно там, където аз искам да бъде — продължи Пол. Той погледна към Гърни. — Е, Гърни, ще постъпиш ли на служба при мен, за да доведем докрай тази кампания?
— Да постъпя на служба ли? — Гърни втренчи поглед в него. — Господарю, та аз никога не съм напускал службата си при теб! Ти си този, който ме изостави… като позволи да те мисля за загинал. И оставен на течението, аз разчистих, доколкото можах, сметките си в очакване на онзи миг, в който ще мога да продам живота си на достойна цена — срещу смъртта на Рабан.
Пол замълча неловко.
Към тях по скалите се изкачваше някаква жена — очите й, които проблясваха между качулката на влагосъхраняващия костюм и покривалото за лицето, се стрелкаха ту към Пол, ту към неговия другар. Тя спря пред Пол. Гърни забеляза собственическото й отношение, видя я как застана плътно до Пол.
— Чани — заговори Пол, — това е Гърни Халик. Чувала си ме да говоря за него.
Тя погледна Халик, после отново Пол.
— Чувала съм.
— Накъде отидоха хората с вестителя? — запита Пол.
— Само го отклониха, за да ни дадат време да спасим съоръженията.
— Добре тогава… — Пол млъкна и подуши въздуха.
— Задава се буря — рече Чани.
Над главите им, откъм върха на хребета, се провикна нечий глас:
— Хей, вие там… идва буря!
Гърни забеляза раздвижване сред свободните — напрежение и припряност. Онова, което червеят не бе успял да предизвика, го постигна страхът от бурята. Комбайнът тромаво се придвижи до сипея под тях и сред скалите се отвори някакъв проход… после скалите се затвориха така плътно, че Гърни не успя да зърне прохода.
— Много ли такива скривалища имате? — попита той.
— Много пъти по много — отговори Пол и погледна Чани. — Намери Корба. Предай му, че Гърни ме е предупредил, че сред контрабандистите има хора, на които не трябва да се вярва.
Тя погледна най-напред Гърни, после отново Пол, кимна и заслиза надолу по скалите, подскачайки пъргаво като газела.
— Тя е твоята жена — рече Гърни.
— Майката на първородния ми син — каза Пол. — Сред атреидите има още един Лито.
При тази новина Гърни само ококори очи. С взискателен поглед Пол следеше действията около себе си. По южния небосклон вече преобладаваше ръждивокафявият цвят. Вихрите и поривите на вятъра го засипваха с пясък.
— Пристегни си костюма! — рече Пол. И сам пристегна маската и качулката около лицето си.
Гърни се подчини, благодарен, че отново диша с филтър.
Пол заговори с глас, приглушен от филтъра:
— На кого от групата ти не бива да се вярва, Гърни?
— На някои от новите попълнения — отвърна Гърни. — Те са инопланетяни… — Той се подвоуми, учудвайки се внезапно на себе си. „Инопланетяни.“ Думата така лесно се бе отронила от езика му.
— Да? — рече Пол.
— Не приличат на жадните за богатства типове, които обикновено попадат при нас — продължи Гърни. — Тези са по-издръжливи.
— Харконски шпиони ли са? — попита Пол.
— Според мен, господарю, не приличат на харкони. Подозирам че са хора на имперската разузнавателна служба. Нещо у тях навежда на мисълта за Салуса Секундус.
Пол му хвърли остър поглед.