Капитанът погледна наляво и надясно към двамината воини, които му бяха останали. Пол едва ли не четеше мислите, които кръжаха из главата му. Сардукарите никога не се предаваха, но императорът трябваше да узнае за тази нова заплаха.
Като продължи да използува гласа. Пол изрече:
— Предай се, капитане!
Сардукарът от лявата страна на капитана скочи ненадейно към Пол, но срещна с гърди светкавичния удар на ножа на собствения си капитан. Със стърчащ от гърдите му нож той се строполи като дрипа.
Капитанът се изпречи пред единствения останал му другар.
— Тук аз решавам кое е най-полезно за негово височество! — рече той. — Ясно ли е?
Раменете на другия сардукар се изопнаха.
— Хвърли оръжието си! — заповяда капитанът.
Сардукарът се подчини.
Капитанът отново обърна поглед към Муад’Диб.
— Заради теб убих приятел — рече той. — Нека завинаги запомним това.
— Вие сте мои пленници — му каза Пол. — Сами се предадохте. Без значение е дали ще живеете, или ще умрете. — Той даде знак на стражата да отведе двамата сардукари и кимна на лейтенанта, който беше претърсил пленниците.
Стражата се приближи и бързешком отведе сардукарите.
Пол се наведе към лейтенанта.
— Муад’Диб — започна лейтенантът, — аз те подведох и…
— Подведох те аз, Корба — прекъсна го Пол. — Трябваше да те предупредя какво да търсиш. Запомни това за в бъдеще, когато претърсваш сардукари. Запомни също, че всеки от тях има по един или два изкуствени нокътя на краката си, от които, заедно с други укрити по тялото им неща, може да се направи сносен предавател. Имат и най-малко по един изкуствен зъб. Носят намотки от шигърова жица¤ в косата си — толкова тънка, че човек едва ли може да я открие, но същевременно достатъчно яка, за да удуши някого и при това да му отреже главата. Трябва да ги огледаш най-внимателно, да ги изследваш с най-различни видове лъчи и да отрежеш всеки кичур косми по тялото им. И когато свършиш, трябва да си сигурен, че не си открил всичко.
Той вдигна поглед към Гърни, който се бе приближил, за да слуша.
— Тогава най-добре да ги убием — каза лейтенантът.
Пол поклати глава, като не сваляше поглед от Гърни.
— Не. Искам да избягат.
Гърни го погледна стреснато.
— Господарю… — пое си той дъх.
— Моля?
— Твоят лейтенант е прав. Убий незабавно тези пленници. Унищожи всички следи от тях! Ти посрами един имперски сардукар! Когато императорът узнае за това, той няма да има миг покой, докато не те изпече на бавен огън.
— Едва ли императорът може да има такава власт над мен — каза Пол. Той говореше бавно, сдържано. Докато бе гледал пред себе си този сардукар, у него бе станала някаква промяна. В главата му се бяха струпали куп решения. — Гърни — заговори той. — Навъртат ли се около Рабан много хора от Сдружението?
Гърчи се изопна и присви очи.
— От този въпрос нищо не…
— Да или не? — излая Пол.
— Аракис гъмжи от агенти на Сдружението. Те купуват мелиндж, сякаш тя е най-скъпоценното нещо в цялата вселена. Защо мислиш рискувахме да дойдем толкова навътре в…
— Подправката е наистина най-скъпоценното нещо в цялата вселена — прекъсна го Пол. — За тях обаче. — Той погледна към Стилгар и Чани, които сега прекосяваха помещението и идваха към него. — И с нея се разпореждаме ние, Гърни.
— Харконите се разпореждат с нея! — възрази Гърни.
— Онези, които могат да унищожат дадено нещо, нямат власт над него — отвърна Пол. Той даде знак, че не желае да чува повече забележки от Гърни, и кимна на Стилгар, който заедно с Чани застана пред него.
Пол взе в лявата си ръка ножа на сардукара и го подаде на Стилгар.
— Ти живееш за доброто на племето — заговори. — Би ли могъл да източиш кръвта на живота ми с този нож?
— За доброто на племето! — изръмжа Стилгар.
— Тогава използувай ножа — каза Пол.
— На двубой ли ме предизвикваш? — попита Стилгар.
— Ако те предизвиквах — отвърна Пол, — шах да застана тук без оръжие и да се оставя да ме убиеш.
Стилгар рязко си пое въздух.
— Усул! — рече Чани и погледна към Гърни, после отново към Пол.
Докато Стилгар продължаваше да премисля думите му. Пол заговори:
— Ти си Стилгар, борец. Но когато сардукарите започнаха да се бият тук, ти не застана начело на битката. Първата ти мисъл бе да запазиш Чани.
— Тя ми е племенница — каза Стилгар. — Ако съществува някакво съмнение, че твоите федейкини са се справили както трябва с тази сган…
— Защо помисли най-напред за Чани? — попита Пол.