— Това дете е чудовище! — отвърна старицата. — Неговата майка заслужава наказание, по-жестоко от всички познати на историята. Смърт! Ала тя не може да настъпи така бързо нито за това дете, нито за онази, която е дала живот на това изчадие! — Старицата посочи с пръст към Алая. — Излез от мислите ми!
— Телепатия ли? — прошепна императорът. Той отново погледна към Алая. — Велика майко!
— Вие не разбирате, ваше височество — каза старицата. — Това не е телепатия. Тя се е загнездила в мислите ми. Тя е като онези другите, които са живели преди мен, онези, които ми прехвърлиха своята памет. И не иска да излезе от съзнанието ми. Тя няма право да е там, но е!
— За кои други става въпрос? — попита императорът. — Що за глупости?
Старицата се изопна и отпусна протегнатата напред ръка.
— Много се разприказвах, но остава фактът, че това дете, което съвсем не е дете, трябва да бъде унищожено. Отдавна ни предупреждаваха, че може да се пръкне такова изчадие, и как да предотвратим раждането му, но една от нас ни предаде.
— Какви ги дрънкаш, старо? — рече Алая. — Нямаш и представа как се случи всичко, а въпреки това дърдориш като глупачка. — Алая затвори очи, пое дълбоко въздух и го задържа в дробовете си.
Старата майка изстена и потрепери.
Алая отвори очи.
— Ето така се случи — каза тя. — Космическа катастрофа… в която и ти изигра своята роля.
Светата майка простря и двете си ръце напред, като изтласкваше с длани въздуха към Алая.
— Какво става тук? — попита императорът. — Дете, ти наистина ли можеш да предаваш мислите си в съзнанието на друг човек?
— Нещата изобщо не стоят така — отвърна Алая. — Значи щом не съм родена като вас, не мога и да мисля като вас, така ли?
— Убийте я — промълви старицата и за опора впи пръсти в облегалката на трона. — Убийте я! — Хлътналите старчески очи мятаха искри към Алая.
— Замълчи! — рече императорът и се вгледа в Алая. — Дете, можеш ли да влезеш във връзка с брат си?
— Брат ми знае, че се намирам тук — отговори Алая.
— Можеш ли да му съобщиш да се предаде, ако иска в замяна да пощадя живота ти?
Усмивката, която му отправи Алая, беше самата невинност.
— Няма да направя това — рече тя. Баронът залитна напред и застана до Алая.
— Ваше височество — заговори той умолително. — Нищичко не съм знаел за…
— Ако ме прекъснете още веднъж, бароне — каза императорът — ще загубите способността си да прекъсвате когото и да било… и то завинаги. Той не отместваше очи от Алая, като я изучаваше внимателно изпод притворените си клепачи. — Няма да го направиш, така ли? А можеш ли да прочетеш какво си мисля да направя, в случай че не ми се подчиниш?
— Вече казах, че не мога да чета чужди мисли — отвърна тя, — но човек няма нужда от телепатични способности, за да отгатне намеренията ти.
Императорът се навъси.
— Дете, вашето дело е безнадеждно. Трябва само да прегрупирам войските си, за да превърна тази планета в…
— Не е толкова просто — прекъсна го Алая. Тя погледна към двамата агенти на Сдружението. — Попитай тях.
— Глупаво е човек да се противопоставя на желанията ми — рече императорът. — На мен не би трябвало да ми се отказва и най-дребната услуга.
— Брат ми вече идва насам — каза Алая. — Дори и един император може да трепери пред Муад’Диб, защото той притежава силата на праведния и небесата са благосклонни към него.
Императорът скочи на крака.
— Този цирк продължи достатъчно дълго. Аз ще победя твоя брат и тази планета и ще ги направя на пух…
Стените на залата запукаха и затрепераха. Зад трона, там, където гигантската шатра бе скачена с императорския кораб, неочаквано се посипа пясък. Внезапното настръхване на кожата показваше, че бяха включили защитата на доста обширна площ.
— Нали ти казах — рече Алая. — Ето че брат ми пристигна.
Допрял ръка до дясното си ухо, императорът застана пред трона си, където серво-предавателят докладваше за положението. Баронът се оттегли две крачки зад Алая. Сардукарите пъргаво заемаха позиции пред вратите.
— Ще се оттеглим в космоса и ще прегрупираме силите си — рече императорът. — Бароне, моите извинения. Тези безумци ни атакуват под прикритието на бурята. В такъв случай ще им покажем какво представлява императорският гняв. — Той посочи към Алая: — Предайте тялото й на бурята.
Докато той говореше, Алая отстъпваше назад, преструвайки се на ужасена.
— Нека бурята вземе онова, което успее да грабне — изпищя тя и полетя назад право в ръцете на барона.
— Улових я, ваше височество! — извика баронът. — Да й светя ли маслото сегаааа! — Той я захвърли на пода и улови лявата си ръка.