Той въздъхна, прекоси залата и видя до стената един стол, който бе стоял навремето в трапезарията, и може би на него бе седял дори баща му. В тази минута обаче столът представляваше само вещ, в която можеше да остави умората си и да я скрие от хората. Пол седна, загърна полите на робата около краката си и разхлаби влагосъхраняващия костюм покрай врата.
— Императорът продължава да стои в разбития си кораб — рече Гърни.
— Засега го оставете там — каза Пол. — Откриха ли вече харконите?
— Все още търсят сред убитите.
— Какъв е отговорът от корабите горе? — Той вирна брадичка към тавана.
— Все още никакъв, господарю. Пол въздъхна, като се отпусна върху облегалката на стола. След малко заговори:
— Доведете ми пленен сардукар. Трябва да изпратим послание до нашия император. Време е да обсъдим условията.
— Слушам, господарю.
Гърни се извърна и даде знак с ръка на един от караулите федейкини, който зае позиция наблизо до Муад’Диб.
— Гърни — прошепна Пол, — откакто сме отново заедно, още не съм те чул да казваш подходящ за случая цитат. — Той се обърна и забеляза как Гърни преглътна и стисна мрачно зъби.
— Ваша воля, господарю — рече Гърни. Той се окашля и изрече с дрезгав глас: — „И победата в този ден се превърна в печал за всички хора, защото в същия този ден хората узнаха колко жалее кралят за моя син.“
Пол затвори очи, като се стараеше да изтласка скръбта от мислите си, да я накара да почака, така както навремето бе отложил за по-късно тъгата по баща си. Сега отдаде мислите си на натрупаните през този ден открития: размесените пътеки на бъдещето и скритото присъствие на Алая вътре в съзнанието му. От всички видения от бъдещето това бе най-необикновеното.
— Опълчих се срещу бъдещето, за да поставя думите си там, където единствен ти ще можеш да ги чуеш — бе казала Алая. — Дори и ти не можеш да постигнеш това, братко мой. Намирам тази игра за много забавна. И… о, да — убих нашия дядо, побъркания стар барон. Умря, без да страда.
Мълчание. Усетът му за време долови оттеглянето й.
— Муад’Диб.
Пол отвори очи и видя черната брада на Стилгар и тъмните очи, в които блестеше войнствен пламък.
— Открили са трупа на стария барон — рече Пол.
— Откъде знаеш? — прошепна слисано той. — Та ние току-що намерихме трупа сред онази огромна метална грамада, която императорът построи.
Пол отмина въпроса, щом видя, че Гърни се връща, придружен от двама свободни, които водеха пленен сардукар.
— Ето един от пленниците, господарю — рече Гърни. Той даде знак на стражата да задържи сардукара на пет крачки от Пол.
Направи му впечатление, че сардукарът го гледа изцъклено от изумление. Между носа и ъгъла на устните му имаше синина. Той бе представител на онази прослойка при сардукарите — светлокоси, с изваяни лица, — чийто външен вид, изглежда, съответствувате на висок ранг, въпреки че по окъсаната му униформа нямате никакви други отличителни знаци освен златните копчета с имперския гребен и разпрания на места ширит по панталоните.
— Според мен този трябва да е офицер, господарю — каза Гърни.
Пол кимна и рече:
— Аз съм дук Под Атреидски. Ясно ли ти е това, човече?
Сардукарът го гледаше втренчено, без да помръдне.
— Говори! — рече Пол. — Иначе твоят император може и да загине.
Сардукарът примигна и преглътна.
— Кой съм аз? — запита Пол.
— Вие сте дук Пол Атреидски — изхритя пленникът.
На Пол му се стори, че е твърде покорен, но нали сардукарите изобщо не бяха подготвени за събития като днешните. Даде си сметка, че те изобщо не познават нищо друго освен победа и само по себе си това беше слабост. Той отпъди тази мисъл, за да се спре на нея по-късно, във връзка със собствената си учебна програма.
— Имам едно послание, което трябва да отнесеш на императора — каза Пол, и подреди словата си по древната формула:
— Аз, дук на Велика династия и императорски родственик, се заклевам да спазвам Споразумението. Ако императорът и неговите войници сложат оръжие и дойдат при мен тук, аз ще охранявам техния живот така, както пазя своя собствен. — Пол вдигна високо лявата си ръка с дукския пръстен, за да може сардукарът да го види. — Заклевам се в този пръстен.
Сардукарът навлажни устните си с език и погледна към Гърни.
— Да — рече Пол. — кой друг освен един атреид може да разполага с верността на Гърни Халик?