— Първо трябва да обсъдим въпроса помежду си. — рече по-високият. — Не можем просто така да…
— Обсъдете го! — излая Пол. — Щом човек е в състояние да унищожи едно нещо, то той е неговият пълен господар. Вие се съгласихте, че е в моите възможности да го направя. Не сме се събрали тук, за да разискваме, да преговаряме или да правим компромиси. Или ще се подчинявате на моите заповеди, или ще изпитате преките последици от това си неподчинение!
— Той говори сериозно. — рече по-ниският от агентите на Сдружението. И Пол видя как ги обзема страх. Двамата бавно отидоха при апаратурата за свръзка.
— Дали ще се подчинят? — попита Гърни.
— Те виждат ограничен отрязък от бъдещето — отвърна Пол. — Пред себе си виждат само гола стена, която очертава последствията от едно неподчинение. Всеки навигатор от корабите на Сдружението там горе над нас може да види пред себе си само тази стена. Ще се подчинят.
Пол се обърна, за да погледне към императора, и каза:
— Навремето те са ви дали своята благословия, за да се възкачите на престола на баща си само защото сте ги уверили, че ще се погрижите притокът им на подправка да не секва. Вие ги подведохте, ваше височество. Знаете ли какви са последствията?
— Никой не ми е давал благословия…
— Я стига сте се правили на глупак! — изрева Пол. — Сдружението е като село край река… Хората му се нуждаят от водата, но могат да черпят от нея само толкова, колкото им е потребно. Те обаче не могат да заприщят с бент реката и да станат нейни господари, защото това ще привлече вниманието върху количеството, което вземат, а това може да доведе до евентуално унищожение. Притокът на мелиндж — ето това е тяхната река, но аз построих бент. И моят бент е такъв, че не може да бъде унищожен, без да бъде унищожена реката.
Императорът прекара пръсти през червеникавата си коса и се загледа в гърбовете на двамата представители на Сдружението.
— Дори вашата жрица на истината трепери — продължи Пол. — Има и други отрови, които светите майки могат да използуват за своите хитрости, но щом веднъж са използували мелинджовата напитка, другите вече не действуват.
Старицата загърна плътно около себе си безформените черни дрехи, проби си път сред тълпата и застана до кръстосаните пики.
— Света майко Гайъс Хелън Мохайъм — каза Пол. — Много време изтече от Каладън, нали?
Погледът й мина покрай него и се спря на майка му.
— Е, Джесика, виждам, че синът ти наистина е този, който може да бъде едновременно на много места. Заради това може да ти се прости дори уродливостта на дъщеря ти.
Пол потисна жестокия си разтърсващ гняв и изрече:
— Никога не сте имали правото или основанието да прощавате каквото и да било на майка ми.
Старицата кръстоса поглед с неговия.
— Защо не приложиш хитростите си на мен, стара вещице? — запита Пол. — Къде е твоят гом-джабър? Защо не се опиташ да надзърнеш там, където не смееш да погледнеш? Защото ще видиш мен как стоя насреща ти и те гледам!
Старицата не издържа на погледа му и сведе очи.
— Нямаш ли нищо за казване? — попита Пол.
— Аз приветствувах твоето идване в редовете на човешкия род. — промълви тя. — Не очерняй това ми дело.
Пол извиси глас:
— Погледнете я, приятели! Това е бин-джезъритската света майка, търпелива в своето изискващо търпение дело. Тя и нейните сестри успяха да изчакат деветдесет поколения, за да се съчетаят успешно гени и околна среда — и да се получи онзи човек, необходим за тяхната програма за размножаване. Погледнете я! Тя вече знае, че тези деветдесет поколения са създали този човек. Ето ме тук… но… аз… никога… няма… да… изпълня… нейната… заповед!
— Джесика! — изпищя старицата. — Накарай го да млъкне!
— Ти го накарай да млъкне! — отвърна Джесика.
Пол погледна старицата.
— За участието ти в цялата тази работа с радост бих наредил да те удушат — рече той. — Нямаше как да предотвратиш всичко това! — отсече той, а светата майка се вцепени от гняв. — Но мисля, че ще е по-добре да те накажа, като те оставя да изживееш годините си, но никога да не можеш да ме докоснеш или да ме подчиниш дори на едничка от потребностите на вашата програма.
— Какво си направила, Джесика? — запита старицата.
— Ще ти дам само една възможност — продължи Пол. — Ти видя част от потребностите на човешкия род, но видяното е твърде малко. Вие искате да направлявате размножаването на човешката раса и съгласно своя генерален план да разпръснете сред хората малцината свои избраници. Колко малко разбирате от…
— Не бива да говориш за тези неща! — просъска старицата.
— Замълчи! — изрева Пол. Думата сякаш се превърна в острие и под властта на Пол се огъна във въздуха помежду им.