Старицата се олюля и с пребледняло лице се строполи в ръцете на хората зад нея, зашеметена от ужасната сила, с която той бе разтърсил психиката й.
— Джесика — прошепна тя. — Джесика!
— Аз помня твоя гом джабър — рече Пол. — А ти запомни моя — помни, че мога да те убия само с една дума!
Свободните, застанали до стените на залата, си разменяха многозначителни погледи. Та нима легендата не казваше: „И думата му ще носи смърт, вечна за онези, които се противопоставят на неговата справедливост.“
Пол отмести поглед към стройната принцеса, която стоеше до баща си, императора. Без да сваля очи от нея, той рече:
— Ваше височество, и двамата знаем какъв е изходът от това наше затруднение.
Императорът погледна дъщеря си, после Пол.
— Как смееш, нещастнико! Авантюрист без династия, нищожество, дошло от…
— Вие вече признахте кой съм — прекъсна го Пол. — Императорски родственик. Вие ме нарекохте свой родственик, нека прекратим тази глупост.
— Аз съм твой господар! — извика императорът.
Пол погледна към агентите на Сдружението, застанали с лице към него до уредите за свръзка. Единият от тях кимна.
— Бих могъл да си послужа и със сила! — рече Пол.
— Няма да посмееш! — каза дрезгаво императорът.
Пол само го изгледа изпитателно. Принцесата докосна с ръка рамото на баща си.
— Татко — заговори тя с мекия си и като коприна галещ глас.
— Не се опитвай да ми прилагаш хитростите си! — сряза я императорът. После я изгледа. — Не е необходимо да правиш тази крачка, дъще. Ние имаме и други резерви, които…
— Но това е мъж, достоен да ви бъде син — рече тя.
Възвърнала самообладанието си, старата света майка си проби път към императора, наведе се съвсем близо до ухото му и зашепна.
— Светата майка ходатайствува в твоя полза — рече Джесика.
Пол не сваляше поглед от златокосата принцеса. Извърна се настрани и попита майка си:
— Това е Ирулан, най-голямата, нали така?
— Точно така.
Чани се приближи, застана от другата страна на Пол и рече:
— Искаш ли да си отида, Муад’Диб?
Той я погледна.
— Да си отидеш ли? Ти никога вече няма да се отделяш от мен.
— Вече нищо не ни свързва — каза Чани.
Пол сведе очи към нея, помълча малко и заговори:
— С мен разговаряй само искрено, сихайя моя.
Когато тя понечи да отговори, той я възпря, като долепи пръст до устните й.
— Онова, което ни свързва, никога не може да се развърже — рече той. — А сега наблюдавай всичките тези събития много внимателно, защото бих искал след това да видя тази зала с твоите мъдри очи.
Императорът и неговата жрица на истината продължаваха да водят шепнешком своя разгорещен спор.
Пол заговори на майка си:
— Тя му напомня, че част от тяхната уговорка е била да поставят на престола бин-джезъритка, а Ирулан е тази, която са подготвили.
— Такъв ли е бил планът им? — попита Джесика.
— Не е ли очевидно? — отвърна Пол.
— За мен поне е повече от очевидно! — сряза го Джесика. — Целта на моя въпрос бе да ти напомня, че не бива да се опитваш да ме учиш на неща, на които съм те обучавала аз.
Пол я погледна и долови надменната усмивка по устните й.
Гърни Халик се наведе между двамата и рече:
— Припомням ви, господарю, че сред тази сбирщина има един харкон. — Той кимна вляво към тъмнокосия Фейд-Рота, притиснат до кръстосаните пики. — Онзи там вляво, кривогледия. През живота си не съм виждал по-злобна физиономия. Навремето ми обещахте да…
— Благодаря, Гърни — прекъсна го Пол.
— Това е на-баронът… а сега, след смъртта на стареца… вече барон — продължи Гърни. — Но и той ми стига за всичко онова, което ми се е насъбрало…
— Можеш ли да го победиш, Гърни?
— Господарят се шегува!
— Спорът между императора и неговата вещица продължава вече прекалено дълго. Не мислиш ли така, майко?
Тя кимна.
— Да, наистина.
Пол заговори на императора:
— Ваше височество, има ли в свитата ви харкон?
Презрението на императора пролича по начина, по който се обърна, за да изгледа Пол.
— Надявам се, че моята свита се намира под закрилата на вашата дума на благородник — рече той.
— Въпросът ми бе чисто имформативен — каза Пол. — Бих искал да знам дали в свитата ви има официално включен харкон, или просто някакъв харкон се укрива от страх зад една фраза.
Императорът леко се усмихна.
— Всеки човек, приет в имперското общество, е член на моята свита.
— Вие имате думата ми на дук — рече Пол, — но Муад’Диб е друго нещо. — Той може да не признае вашето определение за състава на една свита. Моят приятел Гърни Халик има желание да убие един харкон. Ако той…