— Канли¤! — изкрещя Фейд-Рота. Той притисна гърди до кръстосаните пики. — Баща ти поиска това отмъщение, атреиде. Ще ме наричаш страхливец, когато ти самият се криеш при жените си, и ще ми предлагаш някакъв си лакей да се бие срещу мен!
Старата жрица на истината прошепна нещо в ухото на императора, но той я отблъсна и каза:
— Канли, така ли? Правилата за канли са твърде строги.
— Пол, прекрати тази глупост! — каза Джесика.@
— Господарю — заговори Гърни, — ти ми беше обещал, че един ден ще мога да си отмъстя…
— Ти вече си им отмъстил — рече Пол и почувствува как някаква жажда за зрелищност взема връх над чувствата му. Изхлузи през глава робата и гуглата си и като ги даде на Джесика заедно с пояса и кристалния нож, започна да разхлабва катарамите на влагосъхраняващия си костюм. Долови, че сега вселената изцяло се бе съсредоточила върху този миг.
— Не е необходимо да вършиш това — рече Джесика. — Има и по-лесни начини, Пол.
Пол се измъкна от влагосъхраняващия си костюм и извади кристалния нож от канията, която майка му държеше в ръце.
— Знам — каза той. — Отрова, наемен убиец, всички стари изпитани начини.
— Ти ми обеща харкон! — просъска Гърни и Пол забеляза как гневът разкриви лицето му и как белегът от мастилена лоза потъмня и се набръчка. — Ти ми дължиш това, господарю.
— Причинили ли са ти повече мъки, отколкото на мен? — попита Пол.
— Сестра ми! — изхриптя Гърни. — Годините, които прекарах в ямите за роби…
— Баща ми — прекъсна го Пол. — Добрите ми приятели и другари, Туфир Хауът и Дънкан Айдахо, дългите години, които прекарах като беглец — без ранг и без подкрепа… и още нещо: тук става въпрос за канли, а ние и двамата знаем добре кои правила са най-важните.
Раменете на Халик увиснаха.
— Господарю, нима тази свиня… та той е само едно животно, което, ако го побутнете с крак, ще трябва да хвърлите после обувката си, защото сте я омърсили. Наречете ме ако щете палач и ме оставете да се бия с него, но не предлагайте себе си на…
— Муад’Диб не бива да прави това нещо — обади се Чани.
Той се вгледа в нея и прочете в очите и страх.
— Ако Муад’Диб не бива да прави това, то дук Пол е длъжен да го направи! — отсече той.
— Това е харконски скот! — рече с дрезгав глас Гърни.
Пол се поколеба дали да не разкрие собственото си харконско потекло, но острият поглед, който му отправи Джесика, го възпря и той каза само:
— Но това създание има човешки вид, Гърни, и заслужава човешко презрение.
— Ако той толкова е… — започна Гърни.
— Моля те, дръпни се настрани — прекъсна го Пол. Вдигна кристалния си нож и лекичко избута Гърни настрани.
— Гърни! — извика Джесика. Тя докосна Гърни по рамото. — Науми ли си нещо, е като дядо си. Не го разсейвай! Това е единственото нещо, което можеш да направиш за него сега. И си помисли: „Велика майко! Каква ирония!“
Императорът оглеждаше внимателно Фейд-Рота. Той отбеляза широките рамене и твърдите му мускули. Обърна се, за да разгледа и Пол — жилав като конопено въже младеж, не толкова мършав, колкото местните жители на Аракийн, но с ребра, които се брояха, и гръден кош, който бе дотолкова хлътнал, че свиването и разпускането на мускулите изпъкваше ясно под кожата.
Джесика се приближи до Пол и настрои гласа си така, че единствен той да я чува:
— Запомни едно нещо, синко. Ако някое опасно лице се подготвя от бин-джезъритки, то понякога, в най-дълбоките гънки на съзнанието му, посредством древните приятно-болезнени методи на него му се внушава определена дума. Словосъчетанието, което най-често се използува, е Урошнор. Ако този тук е подготвян, както подозирам, от бин-джезъритки, достатъчно е да прошепнеш в ухото му тази дума, за да се отпуснат мускулите му и да…
— За този тук не желая никакви специални предимства — прекъсна я Пол. — Отдръпни се от пътя ми.
Гърни заговори на Джесика:
— Защо му е притрябвало да върши това? Да не би да възнамерява да се остави да го убият и така да стане мъченик? Нима този религиозен брътвеж на свободните е помрачил разума му?
Джесика зарови лице в шепите си, осъзнавайки, че не разбира докрай защо Пол взема този курс. Тя усещаше смърт в залата и разбираше, че промененият Пол е способен на такова нещо, за което говори Гърни. Всичките й способности се съсредоточиха върху необходимостта да защити сина си, но тя не бе в състояние да направи нищо.
— Наистина ли всичко идва от този религиозен брътвеж? — упорствуваше Гърни.
— Замълчи! — прошепна Джесика. — И се моли!
Внезапна усмивка пробягна по лицето на императора.