— Ваше височество — рече той. — Свитата ви намаля с още един човек. Ще продължим ли да си разменяме преструвки и превземки? Или ще обсъдим какво трябва да се направи? Да ми дадете за съпруга дъщеря си и да разчистите на един атреид пътя към престола.
Императорът се обърна и изгледа граф Фенринг. Графът срещна погледа му — сивите и зелените очи се кръстосаха. В резултат на продължителното си общуване те можеха да се разбират само с един поглед.
„Убий заради мен този нагъл човек“ — казваше императорът. — „Атреидът е млад и силен, да, но той е уморен от продължителната схватка и във всеки случай няма да ти е достоен противник. Предизвикай го на дуел… още сега… знаеш как да го направиш. Убий го.“
Фенринг бавно помръдна глава и полека я завъртя, докато най-сетне се оказа с лице към Пол.
— Направи го! — просъска императорът.
Графът съсредоточи вниманието си върху Пол, като се вгледа в него с онова зрение, което неговата лейди Марго бе обучавала в бин-джезъритски подход, и забеляза тайнствеността и достойнството, които лъхаха от този млад атреид.
„Бих могъл да го убия“ — помисли си Фенринг и осъзна, че това е самата истина.
Някакво много дълбоко чувство възпря ръката на графа и той зърна за миг преимуществото, което имаше над Пол — умение да се прикрива, лукавство и мотиви, в които ничие око не можеше да надзърне.
Пол, който се досещаше за някои от тези чувства, подсказани му от разбушувалия се отрязък от време, разбра най-сетне защо никога дотогава не бе виждал Фенринг по пътеките на виденията си от бъдещето. Самият Фенринг бе един от онези, които-биха-могли-да-станат Куизъц Хадерах, но той бе евнух, бе осакатен поради някаква грешка в генетичната програма и неговите способности бяха намерили израз в лукавство и вътрешно уединение. Дълбоко състрадание към графа прониза Пол и за първи път той изпита нещо като братска обич.
Фенринг разгада чувствата на Пол и рече:
— Ваше височество, принуден съм да ви откажа.
Ярост обзе Шедъм IV. Той направи две крачки напред и удари гневно Фенринг по лицето.
По удареното място плъзна червенина. Графът погледна императора в очите и заговори напълно безизразно:
— Ние с вас винаги сме били приятели, ваше височество. Това, което правя сега за вас, е от приятелство. Ще забравя, че сте ме ударили.
Пол се окашля и каза:
— Ставаше дума за престола, ваше височество.
Императорът се объра и изгледа Пол…
— Засега аз седя на престола — излая той.
— Вие ще получите престол на Салуса Секундус — рече Пол.
— Аз сложих оръжие и дойдох тук при вас, разчитайки на вашата тържествена клетва! — изкрещя императорът. — Осмелявате се да заплашвате…
— В мое присъствие вашата особа е в безопасност — прекъсна го Пол. — Това е клетва на един атреид. Но Муад’Диб е онзи, който ви заточава на вашата планета-затвор. Не се страхувайте, ваше височество. Аз ще смекча суровостта на тази планета с всички средства, с които разполагам. Тя ще се превърне в планета-градина, пълна с най-приятни неща.
Когато скритият смисъл на тези думи проникна в съзнанието на императора, той се втренчи в Пол.
— Едва сега виждаме истинските мотиви — рече презрително той.
— Нима! — възкликна Пол.
— А какво ще стане с Аракис? — попита императорът. — Може би ще се превърне в друга планета-градина, пълна с приятни неща?
— Свободните имат думата на Муад’Диб — отвърна Пол. — Тук ще има течаща вода, сгрявана от слънцето, и зелени оазиси, пълни с най-прекрасни неща. Но ние трябва да помислим и за подправката. Следователно на Аракис винаги ще има пустиня… и свирепи ветрове, и изпитания, които каляват човека. Ние, свободните, имаме една поговорка: „Бог е създал Аракис, за да приучи праведния на твърдост.“ Човек не може да се опълчи срещу словото божие.
Старата жрица на истината, светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, разбираше по своему скрития смисъл в думите на Пол. Тя съзря похода на легионите и рече:
— Нямаш право да разпръснеш тези хора из вселената!
— Припомни си човеколюбието на сардукарите! — сряза я Пол.
— Нямаш право! — прошепна тя.
— Ти си жрица на истината — каза Пол. — Мери си думите. — Той погледна към принцесата, после отново към императора. — Най-добре ще е да свършим по-бързичко, ваше височество.
Императорът изгледа покрусено дъщеря си. Тя го докосна по лакътя и каза примирено:
— Нали за това са ме обучавали, татко.
Той си пое дълбоко въздух.
— Нищо не можеш да направиш — измърмори старата жрица на истината.
Императорът изпъчи гърди и се помъчи да покаже, че си е възвърнал достойнството.