— А защитното поле не предпазва ли? — запита дукът.
— Защитното поле! — рече презрително Кайнс. — Включете едно поле в рамките на зоната на червея и съдбата ви ще е решена. Червеите не обръщат внимание на териториалните граници, пристигат и от най-отдалечените места, за да нападнат защитното поле. Няма човек със защита, който да е оцелявал някога след такова нападение.
— Как тогава се ловят червеите?
— Единственият известен начин да се убие червей и да се запази цял е електрически удар с голям волтаж, който се прилага отделно за всеки пръстеновиден сегмент — отвърна Кайнс. — Може да се зашеметят и раздробят с взривове, ала всеки пръстеновиден сегмент води свой собствен живот. С изключение на атомния, не познавам друг взрив, достатъчно мощен, за да унищожи напълно един голям червей. Те са необикновено издръжливи.
— Защо не е направен опит да се унищожат напълно червеите? — запита Пол.
— Твърде скъпо е — отвърна Кайнс. — Трябва да се покрие изключително голяма територия.
Пол се облегна в ъгъла. Чувството му за искреност и усетът му към нюансите на гласа му подсказваха, че Кайнс лъже или говори полуистини. Той си помисли: „Ако съществува някаква взаимна връзка между подправката и червеите, то избием ли червеите, това би унищожило и подправката.“
— Скоро няма да се налага никому да се измъква пешком от пустинята — заговори дукът. — Завържете ли тези малки предаватели на врата си, и спасението ще пристигне. Много скоро ще могат да ги носят всички наши работници. Ще изградим специална спасителна служба.
— Много похвално — отбеляза Кайнс.
— От тона ви личи, че не одобрявате — рече дукът.
— Да одобрявам ли? Разбира се, че одобрявам, ала от това няма да има голяма полза. Статичното електричество от пясъчните бури заглушава повечето от сигналите. Предавателите правят късо съединение. Знаете ли, те бяха вече въвеждани и преди. По отношение на техниката Аракис е упорита планета. А ако червеят ви преследва, нямате много време. Често разполагате с не повече от петнадесет-двадесет минути.
— Вие какво бихте ме посъветвали? — попита дукът.
— Искате моя съвет ли?
— Да, съвета ви на планетолог.
— И ще го последвате?
— Ако преценя, че е разумен.
— Много добре, господарю. Никога не пътувайте сам.
Дукът отклони погледа си от лостовете.
— Това ли е всичко?
— Да, това е всичко. Никога не пътувайте сам.
— А ако ви отнесе буря и сте принуден да кацнете? — попита Халик. — Няма ли нещо, което може да се направи?
— Нещо е много обширно понятие — отвърна Кайнс.
— А вие какво бихте направили? — запита Пол.
Кайнс се извърна и рязко погледна момчето, а после отново насочи поглед към дука.
— Ще си припомня, че трябва да запазя целостта на влагосъхраняващия си костюм. Ако се намирам извън зоната на червея или сред скали, ще остана на кораба. Ако съм долу, на открития пясък, ще избягам колкото мога по-бързо от кораба. Ще е достатъчно да се отдалеча на около хиляда метра. След това ще се скрия под наметалото си. Червеят ще погълне кораба, но мен може и да не ме забележи.
— После какво? — запита Халик.
Кайнс сви рамене.
— Ще изчакам червеят да си отиде.
— Само това ли? — попита Пол.
— Когато червеят си отиде, човек може да опита да се измъкне — отвърна Кайнс. — Трябва да се стъпва безшумно, да се избягват гърмящите пясъци и басейните с пясъчни приливи и да се тръгне към най-близката скалиста зона. Такива зони ги има много. Така човек може и да се измъкне.
— Гърмящи пясъци ли? — запита Халик.
— Особеност в плътността на пясъчните слоеве — обясни Кайнс. — Започват да гърмят и при най-леките стъпки. Това винаги привлича червеите.
— Ами басейните с пясъчни приливи? — запита дукът.
— Векове наред известни падини в пустинята са се пълнили с прах. Някои от тях са толкова обширни, че имат дори течения и приливи. Всички те могат да погълнат непредпазливите, които нагазят в тях.
Халик се облегна назад и отново започна да подрънква на балисета. След малко запя:
Той спря да пее и се приведе напред.
— Облак прах отпреде ни, ваше величество.
— Виждам, Гърни.
— Точно това, което търсим — обади се Кайнс.
Пол се изопна в креслото си, за да погледне напред, и на около тридесет километра съзря жълт облак, който пълзеше по повърхността на пустинята.
— Един от вашите комбайни — рече Кайнс. — Той е на повърхността, а това означава, че е намерил подправка. Облакът е от пясъка, който се изхвърля през клапите, след като подправката се отдели с центрофуга. Няма друг облак, който да прилича на този.