— Над него има топтер — рече дукът.
— Виждам два… три… четири наблюдателя — каза Кайнс. — Те следят за дирята на приближаването.
— Дирята на приближаването ли? — попита дукът.
— Пясъчната вълна, която се придвижва по посока на комбайна. Сигурно имат и сеизмични сонди на повърхността. Червеите понякога пътуват толкова на дълбоко, че вълната не се забелязва. — Кайнс зашари с поглед из небето. — Наблизо би трябвало да има транспортьор, но не го виждам.
— И червеят винаги пристига, така ли? — запита Халик.
— Винаги.
Пол се наведе напред и докосна Кайнс по рамото.
— Колко е голям районът, който се пада на всеки червей?
Кайнс се намръщи. Детето продължаваше да задава въпроси като възрастен.
— Това зависи от големината на червея.
— Каква е разликата? — попита дукът.
— Големите червеи могат да контролират до триста-четиристотин квадратни километра. Малките… — Той млъкна, когато дукът задействува реактивните спирачки. Корабът подскочи, щом цилиндрите на опашката му забръмчаха по-приглушено и замряха. Късите криле се удължиха и изпълниха въздуха. Корабът се превърна изцяло в орнитоптер, щом дукът го наклони, като държеше крилете на бавни махове и сочеше с лявата си ръка на изток, отвъд комбайна.
— Това ли е дирята на приближаването?
Кайнс се надвеси над дука, за да се вгледа в далечината.
Пол и Халик гледаха в същата посока и Пол забеляза, че техният конвой, изненадан от внезапната маневра, бе продължил напред, ала вече правеше обратен завой.
Комбайнът се намираше отпреде им, все още на около три километра разстояние.
Там, където бе посочил дукът, наредените в полукръг дюни задипляха малки вълнички към хоризонта, а пресичащата ги хоризонтална линия, чийто край се губеше някъде в далечината, бе като подвижна продълговата грамада — цял пясъчен хребет. Гледката напомни на Пол за вълните, предизвиквани от голяма риба, когато плува точно под повърхността.
— Червей! — рече Кайнс. — И то голям! — Той се облегна, сграбчи микрофона от таблото и смени честотата. Вперил поглед в разчертаната карта, навита върху цилиндри над главите им, той заговори в микрофона: — Викаме комбайна в Делта АЯКС девет. Предупреждение за приближаване на червей. Комбайна в Делта АЯКС девет. Предупреждение за приближаване на червей. Моля, потвърдете. Край. — Той зачака.
От говорителя на таблото се разнесе пращене, след това се обади глас:
— Кой вика Делта АЯКС девет? Край.
— Май много-много не се разтревожиха — подхвърли Халик.
Кайнс заговори в микрофона.
— Нередовен полет — североизточно от вас, на около три километра. Дирята на приближаването е с курс към вас, очаквана среща до двадесет и пет минути.
От говорителя избоботи друг глас:
— Тук наблюдателна служба. Потвърждаваме забелязаното. Изчакайте да определим времето до срещата. — Последва пауза и отново: — Среща след двадесет и шест минути. Изчислението е точно. Чий е нередовният полет? Край.
Халик бе махнал ремъците си и се бе наклонил напред между Кайнс и дука.
— Това ли е редовната честота, Кайнс?
— Да. Защо?
— Кой я използува?
— Само работните екипажи в този район. Така се намаляват смущенията.
Говорителят отново изпращя и заговори:
— Тук Делта АЯКС девет. Кой получава премията за това предупреждение?
Халик погледна дука.
— Според количеството на извадената подправка се дава премия на онзи, който пръв даде предупреждение за червея. Искат да знаят…
— Кажете им кой пръв е забелязал червея — рече Халик.
Дукът кимна. Кайнс се подвоуми, после вдигна микрофона.
— Заслугата за предупреждението е на дук Лито Атреидски. Дук Лито Атреидски. Край.
Гласът от говорителя се разнесе безизразен и отчасти изопачен от смущенията.
— Разбрано и благодарим.
— А сега им кажете да разделят премията помежду си — разпореди Халик. — Кажете им, че такова е желанието на дука.
Кайнс си пое дълбоко въздух и каза:
— Волята на дука е да разделите премията помежду членовете на екипажа си. Разбрахте ли? Край.
— Прието и благодарим — обади се говорителят.
— Забравих да спомена — рече дукът, — че Гърни е много способен и в областта на рекламата.
Кайнс изгледа Халик озадачено и навъсено.
— Така хората ще узнаят, че техният дук се грижи за безопасността им — рече Халик. — Това ще се разчуе. Предаваше се по работната честота на района — едва ли харконските агенти са подслушвали. — Той погледна навън към въздушния им конвой. — А и като сила ни бива. Струваше си риска.