Дукът наклони топтера към пясъчния облак, който изригваше от комбайна.
— А сега какво ще стане?
— Тук някъде наблизо има транспортьор — отвърна Кайнс. — Той ще пристигне и ще вдигне комбайна.
— А ако транспортьорът се е разбил? — попита Халик.
— Това ще означава една машина по-малко — отвърна Кайнс. — Спуснете се по-близо над комбайна, господарю — гледката ще ви е интересна.
Дукът се навъси и се зае с лостовете, докато не се раздвижи въздухът над комбайна.
Пол погледна надолу и видя как метално-пластмасовото чудовище под тях продължаваше да бълва пясък. То приличаше на огромен бръмбар на жълти, кафяви и сини ивици, с многобройни широки гъсенични ленти, които бяха прикрепени върху излизащи от комбайна рамене. Той съзря обърнат надолу гигантски тръбен хобот, забит в черния пясък пред комбайна.
— Ако се съди по цвета, находището е богато — рече Кайнс. — Те ще продължат да работят до последната минута.
Дукът подаде още тяга на крилете и регулира твърдостта им за по-отвесно спускане, докато се снижаваше по спирала над комбайна. Поглед наляво и после надясно го увери, че неговият конвой поддържа височина и кръжи над тях.
Пол заразглежда внимателно жълтия облак, който изригваше от клапите на тръбите на комбайна, и устреми поглед към подземната диря на приближаващия се червей.
— Не би ли трябвало вече да ги чуем да викат транспортьора? — запита Халик.
— Те обикновено се свързват с транспортьора на друга честота — отвърна Кайнс.
— Не трябва ли да имат по два транспортьора, които да дежурят около всеки комбайн? — попита дукът. — В тази машина долу трябва да има двадесет и шест човека, да не говорим за стойността на съоръжението.
Кайнс каза:
— Вие не разполагате с достатъчно… — Той млъкна, защото от говорителя прогърмя сърдит глас:
— Някой вижда ли транспортьора? Не ни отговаря.
Писклив продължителен сигнал удави смущенията, после настъпи тишина и се обади първият глас:
— Докладвайте поред на номерата. Край.
— Тук Наблюдателна служба. За последен път видях транспортьора на доста голяма височина — кръжейки, отлетя в северозападна посока. Сега не го виждам. Край.
— Първи наблюдател: Не го виждам. Край.
— Втори наблюдател: Не го виждам. Край.
— Трети наблюдател: Не го виждам. Край.
Тишина.
Дукът погледна надолу. Точно сега сянката на собствения му топтер минаваше над комбайна.
— Само четири наблюдателя, така ли?
— Точно така! — отвърна Кайнс.
— В нашето ято сме пет кораба — заговори дукът. — Нашите кораби са по-големи. Във всеки можем да вместим по още трима души. Всеки един от техните наблюдателни кораби трябва да вземе по двама.
Пол пресметна наум и рече:
— Остават трима.
— Защо не изпращат по два транспортьора с всеки комбайн? — изкрещя дукът.
— Нямате достатъчно допълнителни съоръжения — обясни Кайнс.
— Тогава е още по-наложително да пазим това, което имаме.
— Къде ли е могъл да се дене този транспортьор? — попита Халик.
— Може би е бил принуден да кацне някъде извън зрителното ни поле — отговори Кайнс.
Дукът грабна микрофона и се подвоуми с палец, поставен върху копчето му.
— Как е възможно да изгубят от поглед цял един транспортьор?
— Те не откъсват очи от земята, следят за дирята на приближаването — рече Кайнс.
Дукът натисна копчето и заговори в микрофона.
— Говори вашият дук. Снижаваме се, за да приберем екипажа от Делта АЯКС девет. Заповядвам на всички наблюдателни кораби да изпълнят заповедта. Те ще кацнат откъм изток. Ние — откъм запад. Край. — Той се присегна и избра честотата на собствената си ескадрила, повтори заповедта на въздушния си конвой и после подаде пак микрофона на Кайнс.
Кайнс се върна на работната честота и от говорителя прогърмя нечий глас.
— … кажи-речи, пълен товар подправка! Не можем да го оставим на някакъв си проклет червей! Край.
— По дяволите подправката! — изрева дукът. Той наново грабна микрофона и заговори: — Ние винаги можем да изкопаем друга подправка. В нашите кораби има място за всички ви без трима. Хвърлете жребий или определете както намерите за добре кой ще дойде. Но ще дойдете и това е заповед! — Той тръшна микрофона обратно в шепите на Кайнс и измърмори „Извинете!“, щом Кайнс започна да тръска ударения си пръст.
— Колко време остава? — запита Пол.
— Девет минути — отвърна Кайнс.
Дукът се обади:
— Този кораб е по-мощен от останалите. Ако излетим с включен реактивен двигател и с три четвърти мах на крилете, бихме могли да сместим още един човек.