— Корабът е много натежал, ваше величество.
Дукът описа с топтера дълга, леко извита дъга и се издигна над комбайна.
Притиснат в един ъгъл до прозореца, Пол погледна надолу, към притихналата върху пясъка машина. Дирята на приближаването се бе прекъснала на около четиристотин метра от комбайна. И сега пясъчните пластове около него сякаш се разместваха.
— Червеят сега се намира под комбайна — обясни Кайнс. — Ще станете свидетели на нещо, което малцина са виждали.
Облак прах хвърли сянка върху пясъка около комбайна. Голямата машина започна да се накланя надясно. Точно там започна да се оформя гигантски пясъчен водовъртеж. Той се завихряше все по-бързо и по-бързо. Пясък и прах изпълниха въздуха на стотици метри наоколо.
И тогава те го видяха!
В пясъка зейна широк отвор. Слънчевите лъчи играеха по наредените в него ослепително бели спици. Пол изчисли, че диаметърът на отвора е най-малко два пъти по-голям от дължината на комбайна. Той видя как сред талази от прах и пясък машината се плъзна в този отвор. Отворът се сви.
— Богове, какво чудовище! — промълви седналият до Пол.
— Лапна ни всичката подправка, добита с толкова труд — рече недоволно друг.
— Някой ще заплати за това — изръмжа дукът. — Обещавам ви.
По решителния тон на баща си Пол долови дълбоката му ярост. Той откри, че споделя това му чувство. Случилото се бе престъпно прахосничество.
В последвалото мълчание те чуха Кайнс, който си мълвеше:
— Благословен да е творецът-вестител и неговата вода. Благословено да е идването и отиването му. Неговият преход прочиства света. Дано запази света за своя народ!
— Какво си приказвате? — запита дукът.
Ала Кайнс остана безмълвен.
Пол изгледа скупчилите се наоколо му хора. Изпълнени със страхопочитание, те се взираха в тила на Кайнс. Един от тях прошепна:
— Лайът.
Кайнс се обърна навъсен. Мъжът се отдръпна назад засрамен.
Друг от спасените се задави от кашлица — суха и раздираща. След малко изпъшка:
— Проклета да е тази дяволска паст!
Високият пустинник, който бе излязъл последен от комбайна, каза:
— Замълчи, Кос. Така само усилваш кашлицата си! — Той поразбута мъжете и успя да си направи пролука помежду им и да види тила на дука. — Сигурно вие сте дук Лито — рече той. — Именно на вас трябва да благодарим за живота си. Ние долу се бяхме приготвили да се простим с него, преди да дойдете.
— Тихо, човече, и остави дука да управлява кораба — измърмори Халик.
Пол погледна към Халик. Той също бе забелязал присвитите от напрежение ъгълчета на бащините му устни. Човек трябваше да внимава много, когато дукът бе разгневен.
Лито започна да убива скоростта на топтера след широкия вираж и се сепна, съзирайки пак някакво движение по пясъка. Червеят се бе оттеглил във вътрешността на пустинята и сега близо до мястото, където бе стоял комбайнът, се виждаха две фигурки, които се движеха на север от пясъчната падина. Те сякаш се плъзгаха по повърхността, без да вдигнат дори облаче прах, което да издава прехода им.
— Кои са онези там долу? — изкрещя дукът.
— Двама типа, които пътьом се отбиха при нас, ваше величество — отвърна пустинникът.
— Защо не ми бе докладвано нищо за тях?
— Те поеха този риск, ваше височество — отвърна пустинникът.
— Господарю — заговори Кайнс, — тези хора знаят, че е безполезно да помагат на попадналия в капана на пустинята, и то в земята на червеите.
— Ще изпратим за тях кораб от базата — отсече дукът.
— Ваша воля, господарю — рече Кайнс. — Ала когато корабът пристигне, вероятно тук вече няма да има кого да спасява.
— Все едно, ще изпратим кораб — отсече дукът.
— Те се намираха точно до мястото, откъдето червеят се показа — обади се Пол. — Как са могли да оцелеят?
— Стените на тази паст се свиват и създават лъжливо чувство за разстояние — отвърна Кайнс.
— Напразно харчите гориво тук, ваше величество — осмели се да отбележи Халик.
— Да, Гърни.
Дукът изви топтера по посока на Защитната стена. Топтерите от конвоя се снижиха от точките си на кръжене и заеха местата си отгоре и от двете му страни.
Пол размишляваше върху казаното от Кайнс и пустинника. Той долови полуистини и пълни лъжи. Мъжете крачеха така уверено по пясъка и се движеха по начин, несъмнено пресметнат да не примами пак червеят да напусне дълбините си.
„Свободни“ — помисли си Пол. — „Кой друг би могъл да е толкова уверен сред пясъците? Кой друг би могъл, без много да мисли, да отхвърли грижите ти, освен ако не се намира в безопасност? Те знаят как да живеят тук! Знаят как да надхитрят червея!“