Пол видя как баща му влезе, огледа залата и после се отправи към групичката около лейди Джесика.
Когато Лито приближи групата на Джесика, търговецът на вода тъкмо питаше:
— Вярно ли е, че дукът ще изгради метеорологичен контролен център?
Иззад гърба му дукът отговори:
— Все още не сме стигнали толкова далече в мислите си, господине.
Търговецът се обърна и разкри кръглото си почерняло лице с угодническа физиономия.
— Оо, дукът! — възкликна той. — Липсвахте ни.
Лито погледна към Джесика.
— Трябваше да свърша една работа.
Той отново погледна към търговеца на вода, обясни какво бе разпоредил за курните и добави:
— Що се отнася до мен, със стария обичай вече е свършено.
— Това дукска заповед ли е, господарю? — попита търговецът.
— Оставям този въпрос на вашата собствена… ъъ… съвест — отвърна дукът. Той се обърна, защото забеляза, че към групата се приближава Кайнс.
Една от жените се обади:
— Мисля, че е много щедър жест… да се предостави водата на… — Някой й изшътка.
Дукът погледна Кайнс и отбеляза, че планетологът носи старомодна тъмнокафява униформа с еполетите на Имперската гражданска служба и малка златна капка за ранга си върху яката.
— Да не би дукът да отправя упреци към нашия обичай? — запита сърдито търговецът.
— Обичаят вече се промени — отвърна Лито. Той кимна на Кайнс, забеляза намръщената физиономия на Джесика и си помисли: „Не й отива да се мръщи, но това ще подхрани слуховете за неразбирателство помежду ни.“
— С ваше позволение, господарю — заговори търговецът на вода, — бих искал да узная нещо повече за обичаите.
Лито долови внезапно появилата се ласкателна нотка в гласа на търговеца, забеляза напрегнатото мълчание в тази групичка и начина, по който към тях започнаха отвсякъде да се извръщат глави.
— Не е ли вече време за вечеря? — попита Джесика.
— Но нашият гост има някакви въпроси — отвърна Лито. Той погледна към търговеца — кръглолик човек с големи очи и дебели устни, и си припомни доклада на Хауът: „…този търговец на вода е човек, който трябва да се наблюдава — Лингар Бют, запомнете това име. Харконите са го използували, ала никога не са успявали изцяло да го подчинят.“
— Водните обичаи са толкова интересни — рече Бют и на лицето му засия усмивка. — Любопитен съм как възнамерявате да постъпите с оранжерията, пристроена към този замък. Възнамерявате ли да продължавате да се перчите с нея напук на хората… господарю?
Лито обузда гнева си и се втренчи в търговеца. Мислите препускаха в главата му. Беше необходима смелост, за да го предизвика някой в собствения му дукски замък, особено след като имаха вече подписа на Бют под клетвата за вярност към феодала. За такова поведение бе потребно и съзнание за собствено могъщество. Водата тук бе наистина могъщество. Ако водните съоръжения например бяха минирани и готови да бъдат разрушени по даден сигнал… Този човек изглеждаше способен на подобно нещо. Разрушаването на водните съоръжения би могло дори да погуби Аракис. Това спокойно би могло да бъде сопата, която този Бют е държал над главите на харконите.
— Моят господар дукът и аз имаме други планове за нашата оранжерия — обади се Джесика. Тя се усмихна на Лито. — Ние, естествено, възнамеряваме да я запазим, но само за да я съхраним за народа на Аракис. Нашата мечта е, че някой ден климатът на Аракис ще може да се промени дотолкова, та да се отглеждат подобни растения навсякъде на открито.
„Виж я ти!“ — рече си Лито. — „Нека сега нашият търговец на вода поразмисли върху това.“
— Вашият интерес към водата и метеорологичния контролен център е очевиден — отбеляза дукът. — Бих ви посъветвал да вложите капиталите си в някое друго предприятие. Един ден водата на Аракис ще престане да бъде скъпоценна стока.
И си помисли: „Хауът трябва да удвои усилията си и да проникне в организацията на този Бют. Трябва да се заемем незабавно със създаването на резервни водни съоръжения. Няма да търпя никой да държи сопа над главата ми!“
Бют кимна, усмивката все още не слизаше от лицето му.
— Похвална мечта, господарю — той отстъпи крачка назад.
Вниманието на Лито бе приковано от изражението върху лицето на Кайнс. Той се бе вторачил в Джесика. Изглеждаше преобразен — като влюбен… или обзет от религиозен транс.
Мислите на Кайнс бяха най-после завладени от думите на предсказанието: „И те ще споделят вашата най-съкровена мечта.“ Той заговори направо на Джесика:
— Доведохте ли „скъсяването на пътя“?
— Аа, д-р Кайнс! — възкликна търговецът на вода. — Завръщате се от скитанията с вашите тълпи от свободни? Колко милостиво от ваша страна.