Кайнс обаче най-категорично привлече погледа й. Планетологът се подвоуми и изпразни гарафата в някакъв съд под сакото си. Той се усмихна на Джесика, щом разбра, че го наблюдава, и вдигна празната гарафа в безмълвна наздравица. Изобщо не изглеждаше смутен от тази си постъпка.
Музиката на Халик продължаваше да се лее из залата, ала тя бе вече излязла от миньорната си тоналност и бе станала весела и игрива, сякаш той се опитваше да повдигне настроението.
— Нека вечерята започне — рече дукът и се отпусна в стола си.
„Той е ядосан и неуверен“ — мислеше си Джесика. — „Загубата на този комбайн го засегна по-дълбоко, отколкото е необходимо. Сигурно има и нещо друго освен загубата. Държи се като отчаян човек.“ — Тя взе в ръка вилицата си с надеждата, че с това свое движение ще прикрие собствената си внезапна горест. — „Защо не? Той е отчаян.“
Отначало бавно, а после с нарастващо въодушевление вечерята потръгна. Производителят на влагосъхраняващи костюми направи комплимент на Джесика за главния готвач и виното.
— И готвачът, и виното са от Каладън — рече тя.
— Превъзходно! — отбеляза той, опитвайки чуката. — Направо превъзходно! Няма дори и следа от мирис на подправка в нея. На човек му призлява от тази подправка във всяко ястие.
Представителят на банката на Сдружението хвърли поглед към Кайнс.
— Чувам, д-р Кайнс, че още един комбайн е станал плячка на червей.
— Новините пътуват бързо — обади се дукът.
— Значи е вярно? — попита банкерът и отмести поглед към Лито.
— Разбира се, че е вярно — отсече дукът. — Проклетият транспортьор изчезна. Как е възможно да изчезне такова огромно съоръжение!
— Когато червеят пристигна, нямаше какво да повдигне комбайна — обясни Кайнс.
— Как е възможно това! — повтори дукът.
— Никой ли не е видял транспортьора да отлита? — запита банкерът.
— Наблюдателите обикновено не свалят очи от пясъка — отговори Кайнс. — Те се интересуват преди всичко от дирята на приближаването. Екипажът на транспортьора обикновено е четиричленен: двама пилоти и двама общи работници-прикачвачи. Ако един… или дори двама от този екипаж са били на служба при враговете на дука…
— Ааа, разбирам — рече банкерът. — А вие като Арбитър на промяната осъждате ли това?
— Ще трябва да обмисля внимателно становището си — отвърна Кайнс — и, естествено, няма да го разисквам на маса. — И си помисли: „Виж го ти този скелет! Много добре му е известно, че според дадените ми указания аз трябва да не обръщам внимание на нарушения от подобен род.“
Банкерът се усмихна и отново насочи вниманието си към вечерята.
Джесика си припомни една лекция от времето на ученическите си години в „Бин Джезърит“. Темата бе разузнаване и контраразузнаване. Лекторката бе закръглена свята майка с щастлива физиономия и веселият й тон контрастираше странно със същността на темата.
„Онова, което трябва да се отбележи за всички школи за разузнаване и контраразузнаване, са шаблонните реакции на всички техни възпитаници. Всяка включена в програмата им дисциплина оставя своя белег и своето клише върху учениците. Това клише се поддава на анализ и прогнозиране.
И така, шаблоните на мотивировката ще бъдат сходни за всички агенти на разузнаването. Или с други думи: ще съществуват няколко вида мотивировки, които ще са сходни независимо от различните школи или от противоположните цели. Вие най-напред ще проучите как да отделите този елемент за своя анализ — в началото посредством въпроси по образци, които да разкрият вътрешната ориентация на разпитващите, и, второ, посредством внимателно наблюдение на словесно-мисловната ориентация на онези, които ще бъдат анализирани. Ще видите колко лесно е да се определят коренните езици на обектите на вашето внимание, разбира се, както посредством интонацията на гласа, така и по словесните шаблони.“
И сега, докато седеше на масата заедно със своя син и своя дук и техните гости и слушаше представителя на банката на Сдружението, Джесика изведнъж прозря, че този човек бе харконски агент. Той притежаваше шаблона на речта на Гайъди Прайм — ловко замаскиран, ала толкова явен за нейното тренирано внимание, сякаш той самият се беше разкрил.
„Дали това означава, че и самото Сдружение е взело страна против атреидската династия?“ — запита се тя. Тази мисъл я разтърси, ала тя прикри чувствата си и поръча да донесат ново блюдо, като през цялото време се ослушваше дали банкерът няма да издаде своята цел. „Сега той ще прехвърли разговора върху някоя привидно безобидна, ала в действителност злокобна тема“ — рече си тя. — „Това е неговият шаблон.“