— И така? — рече Кайнс.
— Не съм искал да ви оскърбя — измънка банкерът. — Ако съм го сторил, моля, приемете моите извинения.
— Драговолно поднесени, драговолно приети — отвърна Кайнс. Той се усмихна на Джесика и отново се залови с яденето си, сякаш нищо не беше се случило.
Джесика забеляза, че и контрабандистът си бе отдъхнал. Тя обърна внимание на следното: контрабандистът се бе държал като адютант, готов да се притече на помощ на Кайнс. Между Кайнс и Тюйк съществуваше някакво споразумение.
Лито си играеше с вилицата и погледна замислено Кайнс. Поведението на еколога показваше промяна в отношението му към династията на атреидите. Кайнс се бе държал по-резервирано по време на пътешествието им над пустинята.
Джесика даде знак за следващото блюдо и вино. Слугите се появиха с langues de lapins de garenne, червено вино и сос от гъбена мая за гарнитура.
Разговорът около масата постепенно се възобнови, ала Джесика долавяше напрежението в него и опасността да замре. Тя забеляза, че банкерът се храни в мрачно мълчание. „Кайнс би го убил без колебание“ — помисли си тя. И осъзна, че Кайнс имаше безцеремонно отношение към убиването. Той беше безцеремонен убиец и тя предположи, че това бе качество на свободните.
Джесика се обърна към производителя на влагосъхраняващи костюми от лявата си страна и каза:
— Установявам, че непрекъснато ме изумява значението на водата на Аракис.
— Да, значението й е огромно — съгласи се той. — Какво е това ястие? Много е вкусно.
— Езици от диви зайци в специален сос — отвърна тя. — Много стара рецепта.
— Трябва да се сдобия с тази рецепта — рече фабрикантът.
— Ще се погрижа да я получите — кимна тя.
Кайнс погледна към Джесика и каза:
— Новодошлият на Аракис често подценява значението на водата тук. Вие, така да се каже, се сблъсквате сега със Закона за минимума.
Тя долови изпитателна нотка в гласа му и отвърна.
— Растежът се ограничава от необходимостта, която се съдържа в най-малкото количество. И, естествено, най-неблагоприятното условие определя степента на растежа.
— Рядко се срещат членове на велики династии, които да са запознати с планетологични проблеми — отбеляза Кайнс. — Водата е най-неблагоприятното условие за живота на Аракис. И запомнете, че самият растеж може да създава неблагоприятни условия, освен ако към него не се пристъпи с изключително внимание.
Джесика долови скрито съобщение в думите на Кайнс, ала то й убегна.
— Растежът — рече тя. — Да не искате да кажете, че Аракис може да има редовен кръговрат на водата, за да поддържа човешкия живот при по-благоприятни условия?
— Невъзможно! — изръмжа водният магнат.
Джесика отправи поглед към Бют.
— Невъзможно ли?
— На Аракис е невъзможно — отвърна той. — Не го слушайте този мечтател. Всички лабораторни данни са против него.
Кайнс погледна към Бют и Джесика забеляза, че другите разговори около масата замряха, тъй като хората насочиха вниманието си към тази нова престрелка.
— Лабораторните данни ни заблуждават за един най-обикновен факт — рече Кайнс. — Този факт е следният: ние тук се сблъскваме с явления, които са възникнали и съществуват на открито, там, където растенията и животните водят своето нормално съществуване.
— Нормално! — засмя се презрително Бют. — Нищо свързано с Аракис не е нормално!
— Тъкмо обратното — възрази Кайнс. — По пътя на самоиздържащите се линии могат да се създадат известни съгласуваности. Човек просто трябва да осъзнае пределите на възможностите на планетата и нейните затруднения.
— Такова нещо изобщо не може да бъде постигнато — рече Бют.
Неочаквано дукът осъзна кога точно се бе променило отношението на Кайнс — това стана, когато Джесика заговори за съхраняването на растенията за народа на Аракис.
— Какво ще е необходимо за създаването на тази самоиздържаща се система, доктор Кайнс? — запита Лито.
— Ако успеем да направим така, че три процента от зеления елемент на растенията на Аракис да вземат участие в преработването на въглеродните съединения в хранителни продукти, ние ще сме сложили началото на кръговратната система — отвърна Кайнс.
— Водата ли е единствената трудност? — попита дукът. Той долови вълнението на Кайнс и почувствува, че то обзема и него.
— Водата засенчва останалите трудности — отвърна Кайнс. — Тази планета разполага с много кислород, без обичайните за него примеси, с изобилие от растителен живот и огромни запаси от свободен въглероден двуокис от такива явления като вулканите. Тук се осъществяват необикновени химически обмени над огромни по повърхност площи.