— О, да, Да! Точно така мисля — отговори тя. — Съществува толкова много жестокост. Тя ме отвращава. И много пъти, въпреки че няма преднамерена обида, хората загиват. А това е безсмислено.
— Наистина е безсмислено — съгласи се Халик. Джесика забеляза почти безупречната намеса на момчето и си рече: „Тази празноглава госпожичка не е толкова празноглава.“ Едва сега тя проумя шаблона на заплахата и разбра, че Халик също го бе открил. Те бяха мислили да прелъстят Пол. Джесика си отдъхна. Синът й вероятно пръв се бе досетил — обучението му не е отминало този толкова явен гамбит. Кайнс заговори на банкера:
— Няма ли да последва още едно извинение?
Банкерът отправи сладникава усмивка към Джесика и рече:
— Господарко, опасявам се, че попрекалих с вашите вина. Вие поднасяте на трапезата силно вино, аз не съм свикнал с това.
Джесика долови прикритата злоба в гласа му и заговори с ласкав тон:
— Когато се срещат непознати, е необходимо да се правят големи отстъпки заради различието в обичаите и възпитанието.
— Благодаря ви, господарке — рече той.
Тъмнокосата компаньонка на фабриканта се наведе към Джесика и рече:
— Дукът каза, че тук сме в безопасност. Искрено се надявам, че това не означава, че ще има пак сражения.
„Наредено й е да поведе разговора по този начин“ — помисли си Джесика.
— Вероятно ще излезе нещо незначително — отвърна Джесика. — Ала засега има толкова много дреболии, които изискват личната намеса на дука. Докато продължава враждата между атреиди и харкони, няма да е излишно да сме по-предпазливи. Дукът се е заклел в канли. Той, разбира се, не ще остави жив харконски агент на Аракис. — Тя погледна към представителя на банката на Сдружението. — А споразуменията, естествено, го подкрепят в това отношение. — Тя отмести поглед към Кайнс. — Не е ли така, д-р Кайнс?
— Точно така е — отговори Кайнс.
Фабрикантът на влагосъхраняващи костюми придърпа компаньонката си назад. Тя го погледна и рече:
— Струва ми се, че вече мога да си похапна нещо. Бих искала малко от онова ястие с птичето месо, което поднесохте преди малко.
Джесика даде знак на един прислужник и се обърна към банкера:
— А вие, господине, преди малко говорехте за птици и за техните привички. Толкова много интересни неща откривам за Аракис. Разкажете ми къде се намира подправката? Търсачите навлизат ли във вътрешността на пустинята?
— О не, господарке — отговори той. — За вътрешността на пустинята се знае твърде малко. А за южните райони — почти нищо.
— Носи се слух, че в южните области има огромни залежи от подправка — обади се Кайнс — Ала аз подозирам, че това е пълна измислица, създадена единствено за да послужи за написването на басня. Някои по-храбри търсачи на подправка наистина понякога проникват в периферията на централния пояс, ала това е крайно опасно — навигацията е несигурна, а бурите — чести. Броят на нещастните случаи нараства драматично, колкото повече се отдалечава човек от Защитната стена. Оказа се, че не е много доходно да се рискува далече на юг. Може би, ако разполагахме с метеорологичен спътник…
Бют вдигна поглед и заговори с пълна уста:
— Говори се, че свободните пътуват спокойно из тези места, че кръстосват навсякъде и че са открили локви и сламени кладенчета даже и в южните широти.
— Локви и сламени кладенчета ли? — попита Джесика.
Кайнс заговори припряно:
— Налудничави слухове, господарко. Известно е, че локви и кладенчета съществуват на други планети, но не и на Аракис. Локвата е място, където водата избива на повърхността или съвсем близо до повърхността, и по някои белези може да се открие с копаене. Сламеното кладенче е вид локва, откъдето човек черпи вода със сламка… така поне се говори.
„В думите му има измама“ — помисли си Джесика.
„Защо ли лъже?“ — учуди се Пол.
— Колко интересно! — заговори Джесика. И си помисли: „Говори се…“ Каква странна словесна превзетост съществува тук! Ако само знаеха, че тя разкрива цялата им зависимост от суеверията.
— Чувал съм, че имате поговорка — обади се Пол, — че лустрото идва от градовете, а мъдростта от пустинята.
— На Аракис има много поговорки — рече Кайнс. Преди Джесика да успее да подготви новия си въпрос, един прислужник се наведе над нея с бележка. Тя я отвори, разпозна почерка на дука и шифровите знаци и я прочете внимателно.
— Ще ви бъде приятно да научите, че нашият дук ни изпраща своите уверения за безопасност. Въпросът, заради който ни напусна, е приключен. Изчезналият транспортьор е намерен. Някакъв харконски агент в екипажа надвил на останалите и отлетял с машината до стан на контрабандистите с надеждата да им я продаде. Както агентът, така и транспортьорът са върнати на нашите войски. — Тя кимна към Тюйк.