— Събудил съм значи лейди Джесика — изломоти Айдахо. Той повдигна лице към тавана и измуча: — Моят меч за пръв път се накваси с кръв на Грамън!
„Велика майко! Той е пиян!“ — помисли си Джесика.
Мургавото кръгло лице на Айдахо бе навъсено. Косата му, къдрава като козината на черна каладънска коза, се бе сплъстила от нечистотия. През скъсаната му туника се подаваше крайче от официалната риза, която бе носил на вечерята.
Джесика отиде до него.
Единият от войниците й кимна, без да пуска Айдахо.
— Не знаехме как да постъпим с него, господарко. Вдигаше врява пред замъка и отказваше да се прибере вътре. Опасявахме се, че някой от местните хора може да мине и да го види. А това никак не е приятно. Ще ни излезе лошо име.
— Къде е ходил? — попита Джесика.
— Той изпрати една от младите дами до дома й след вечеря, господарке. По нареждане на Хауът.
— Коя млада дама?
— Една от дамите компаньонки. Разбирате ли, господарке? — Той изгледа Мейпс и сниши глас. — За специално наблюдение на дамите винаги се обръщат към Айдахо.
А Джесика си помисли: „Така значи. Но защо е пиян?“ Тя се намръщи и се обърна към Мейпс:
— Мейпс, донеси някакъв стимулант. Може би най-добре кофеин. Виж дали не е останало от мелиндж-кафето.
Мейпс сви рамене и се отправи към кухнята. Развързаните й пустинни ботуши зашляпаха по каменния под.
Айдахо извъртя клюмналата си глава, за да погледне изкосо лейди Джесика.
— Избил съм повече от триста души за дука — изломоти той. — Искам да знам защо съм тука? Не мога да живея под зземята тука. Не мога да жвея и на зземята тука. На к’во прилича ттая планета?
Някакъв шум от страничния вход на залата привлече вниманието на Джесика. Тя се обърна и видя Юи, който идваше към тях — лекарската чантичка се люлееше в лявата му ръка. Той бе напълно облечен и изглеждаше блед и изтощен. Диамантената татуировка се открояваше рязко върху челото му.
— Добрият чичко доктор! — провикна се Айдахо. — К’во представляваш ти, докторе? Ччовек на шини и ццерове. — Той обърна замъглен поглед към Джесика. — Излагам се ккато ппоследен глупак, а?
Джесика се намръщи, ала не каза нищо и се зачуди: „Какво ли е накарало Айдахо да се напие? Дали не е упоен с наркотик?“
— Изпих ддоста бира от пподправка — рече Айдахо и се опита да се изправи.
Мейпс се върна с чаша гореща напитка в ръце и се спря неуверено зад гърба на Юи. Тя погледна Джесика, която поклати глава.
Юи остави чантата си на пода, кимна за поздрав на Джесика и каза:
— Бира от подправка, така ли?
— Ннай-хубавото дяволско нещо, което съм вкусвал — отвърна Айдахо. Той се опита да застане мирно. — Ммечът ми за пръв път с’накваси с кръв на Грамън! Убих един хххаркон… харкон… убих го зза дука.
Юи се обърна и видя чашата в ръцете на Мейпс.
— Какво е това?
— Кофеин — отвърна Джесика.
Юи взе чашата и я подаде на Айдахо.
— Изпий това, момко.
— Не ща да ппия пповече.
— Изпий го, казах!
Главата на Айдахо се килна към Юи и той залитна крачка напред, повличайки със себе си и стражите.
— Ддошло ми е до ггуша да угаждам на имперската ввселена, докторче. Веднъж ппоне ще стане както аз искам.
— След като изпиеш това — рече Юи. — Това е само кофеин.
— Гадно ккато всичко останало на тази ппланета! Ппроклетото слънце само как блести! Ннищо не е с цвят ккато хората. Ввсичко е с главата ннадолу или…
— Само че сега е нощ — рече Юи. Той говореше разсъдливо. — Изпий това като добро момче. От него ще ти стане по-добре.
— Не ща да ми остава по-добре!
— Не можем да спорим с него цяла нощ — обади се Джесика. И си помисли: „Тук е потребно шоково лечение.“
— Не е необходимо, да стоите тук, господарко — рече Юи. — Аз мога да се погрижа за него.
Джесика поклати глава. Тя пристъпи напред и зашлеви силна плесница на Айдахо. Той залитна назад заедно със стражите и втренчи поглед в нея.
— Така ли трябва да се държиш в дома на своя дук! — рече тя. Изтръгна чашата от ръцете на Юи, разля малко от течността и я бутна под носа на Айдахо. — А сега я изпий! Това е заповед!
Айдахо рязко се изправи и я изгледа навъсено. Заговори бавно, като се стараеше да изговаря ясно думите:
— Аз не се подчинявам на заповедите на една проклета харконска шпионка.
Юи настръхна и се обърна към Джесика.
Лицето й пребледня, ала тя закима с глава. Всичко й стана ясно — скрития смисъл, който бе забелязала, че се влага в думи и действия около нея през последните няколко дни, вече можеше да се разгадае. Тя откри, че я обзема гняв, твърде силен, за да може да го сдържи. Наложи й се да прибегне до глъбините на своето бин-джезъритско обучение, за да успокои пулса и да нормализира дишането си. Дори и тогава продължаваше да усеща как гневът я изгаря отвътре.