„Нали винаги се обръщат към Айдахо за наблюдение на дамите!“
Тя прониза Юи с поглед. Докторът наведе очи.
— Знаехте ли за това? — попита тя.
— Аз… дочух слухове, господарко. Ала не исках да ви създавам нови тревоги.
— Хауът! — отсече тя. — Искам незабавно да ми доведете Туфир Хауът!
— Но, господарке…
— Незабавно!
„Сигурно е Хауът“ — помисли си тя. — „Ако подобно подозрение идваше от някой друг източник, то щеше да бъде незабавно отхвърлено!“
Айдахо разтърси глава и смутолеви:
— Зарежи ццялата тази проклета глупост!
Джесика погледна надолу към чашата в ръката си и рязко плисна съдържанието й в лицето на Айдахо.
— Заключете го в една от стаите за гости в източното крило — заповяда тя. — Като се наспи, ще му мине!
Двамата стражи я погледнаха тъжно. Единият се осмели:
— Може би ще трябва да го заведем на друго място, господарке. Бихме могли да…
— Той е длъжен да остане тук! — отряза Джесика. — Тук има да изпълнява задача. — В гласа й се долавяше горчивина. — Нали го бива много да наблюдава дамите.
Войникът преглътна.
— Знаете ли къде е дукът? — попита тя.
— Той е в командния пост, господарке.
— Хауът с него ли е?
— Хауът е в града, господарке.
— Незабавно доведете Хауът при мен — рече Джесика. — Когато се върне, ще бъда във всекидневната си.
— Но, господарке…
— Ако се наложи, ще повикам и дука — прекъсна го Джесика. — Надявам се да не се налага. Не бих искала да го безпокоя с тази работа.
— Да, господарке.
Джесика бутна празната чаша в ръцете на Мейпс и срещна въпросителния поглед на необикновено сините очи.
— Можеш пак да си легнеш, Мейпс.
— Сигурна ли сте, че няма да ви потрябвам?
Джесика се усмихна тъжно.
— Сигурна съм.
— Тази работа вероятно може да почака до утре — обади се Юи. — Бих могъл да ви дам успокоително и…
— Ще се върнете в покоите си и ще ме оставите да оправя тази работа както аз знам. — Тя го потупа по рамото, за да смекчи неприятното чувство от заповедта си. — Това е единственият начин…
Рязко, с високо вдигната глава Джесика се обърна и тръгна, гордо към покоите си. Неприветливи стени… коридори… позната врата. Тя рязко отвори вратата, влезе и я хлопна след себе си. Остана така, вторачила се в защитените прозорци на своята всекидневна. „Хауът! Възможно ли е той да е човекът, когото харконите са купили? Ще видим!“
Джесика отиде до дълбокото старомодно кресло с бродиран калъф от шлагова кожа¤ и отмести креслото така, че да държи под обстрел вратата. Внезапно тя почувствува осезателно кристалния нож в канията на крака си. Отвърза канията и я пристегна към ръката си, провери дали няма да се вижда. Още веднъж се огледа из стаята, като подреди щателно наум всяка вещ в случай на нещо непредвидено: канапенцето близо до ъгъла, столовете с високите облегалки покрай стената, двете ниски маси и окачената до вратата на спалнята й цитра.
Суспенсорните лампи пръскаха бледорозова светлина. Тя ги намали, седна в креслото и погали тапицерията, като оценяваше по достойнство внушителния за този случай вид на креслото.
„А сега нека влезе“ — си помисли. — „Ще става каквото ще става.“ И по бин-джезъритски обичай се приготви за очакването, трупайки спокойствие и пазейки силите си.
На вратата се почука и Хауът влезе по нейна заповед по-рано, отколкото бе очаквала.
Тя го наблюдаваше, без да помръдне от креслото, забеляза в движенията му пристъпите на възбудена от наркотика енергия и скритата под тях умора. Сълзливите старчески очи на Хауът светеха. Пергаментовата му кожа изглеждаше жълтеникава на светлината в стаята, а на десния му ръкав имаше разлято мокро петно.
От петното й замириса на кръв.
Джесика посочи към един от столовете с високо облегало и каза:
— Донеси този стол и седни с лице към мен.
Хауът се поклони и се подчини. „Този пиян глупак Айдахо!“ — помисли си той. Разгледа внимателно изражението на Джесика и се попита как ли би могъл да спаси това положение.
— Много отдавна трябваше да изясним нещата помежду си — рече Джесика.
— Какво тревожи господарката? — Той седна и постави длани на коленете си.
— Не ми се прави на света вода ненапита! — озъби се тя. — Ако Юи не ти е казал защо сме те повикали, тогава някой от шпионите ти в моето домакинство е сторил това. Ще бъдем ли поне дотолкова откровени един към друг?