— Обещахте ми да я получа. — рече Пайтър. Теноровият глас бе изгубил част от студената си сдържаност.
Джесика долови ключовите тонове в гласа на Пайтър и потрепери вътрешно. Как е могъл баронът да превърне един ментат в такова животно?
— Давам ти право на избор, Пайтър — рече баронът.
— Какъв избор?
Баронът щракна с дебелите си пръсти.
— Тази жена и изгнание извън границите на империята или атреидското дукство на планетата Аракис, която да управляваш както ти е угодно от мое име.
Джесика наблюдаваше как паешките очи на барона оглеждат внимателно Пайтър.
— Ще бъдеш дук във всяко отношение освен по име.
„Дали тогава моят Лито е мъртъв?“ — запита се Джесика. Усети как някъде дълбоко в душата й се надигна ридание.
Баронът не сваляше очи от ментата.
— Трябва да си наясно със себе си, Пайтър. Ти я искаш, защото е жена на дук, защото е символ на неговата власт — красива, полезна, прекрасно обучена за ролята си. Ала цяло дукство, Пайтър! Това е повече от символ — това е действителност. С него би могъл да имаш много жени… и много повече.
— Не се ли шегувате с Пайтър?
Баронът се обърна с онази лекота на балерина, която му осигуряваха суспенсорите.
— Да се шегувам ли? Запомни — самият аз се отказвам от момчето. Ти чу какво каза предателят за обучението на момъка. Те си приличат — майката и синът, — те са необикновено опасни. — Баронът се усмихна. — Трябва вече да тръгвам. Ще изпратя войника, когото пазя за този случай. Той е глух като пън. Ще му бъде дадена заповед да ви превози до първия етап от пътуването ви в изгнание. Той ще сломи тази жена, ако забележи, че взема надмощие над теб. Той няма да разреши да махнеш превръзката от устата й, докато не излетите от Аракис. Ако избереш да не заминеш… той ще получи други заповеди.
— Не е необходимо да излизате — рече Пайтър. — Аз направих своя избор.
— А-ха! — ликуваше баронът. — Бързо взетото решение би могло да означава само едно нещо.
— Ще взема дукството — рече Пайтър.
А Джесика си помисли: „Не разбира ли Пайтър, че баронът го лъже? Но… как би могъл да разбере? Той е деформиран ментат.“
Баронът погледна надолу към Джесика.
— Не е ли прекрасно, че познавам така добре Пайтър? Обзаложих се с моя полицейски началник, че Пайтър ще направи именно такъв избор. Ха-ха! И така аз тръгвам вече. Така е много по-добре. Да, да, много по-добре. Нали разбирате, лейди Джесика? Аз не храня никаква злоба към вас. Това е необходимост. Така е много по-добре. Да. И в действителност аз не съм заповядвал да ви унищожат. Когато ме попитат какво е станало с вас, с чиста съвест мога да вдигна рамене.
— Тогава на мен ли оставяте тази работа — попита Пайтър.
— Войникът от охраната, когото изпращам, ще изпълни твоите заповеди — отвърна баронът. — Оставям на теб всичко, което трябва да се направи. — Той се втренчи в Пайтър. — Да. По моите ръце не ще има нито капчица кръв. Ти ще решаваш. Да. Аз не знам нищо за тази работа. Ще изчакаш да си замина и после ще направиш онова, което е необходимо. Да. И така… ах, да. Да. Добре.
„Той се страхува да не го разпитва жрица на истината“ — помисли си Джесика. — „Коя ли? А-ха, светата майка Гайъс Хелън, разбира се! Щом знае, че трябва да застане с лице към въпросите й, тогава сигурно и императорът е замесен в тази работа. Ооох, горкият Лито!“
Баронът хвърли последен поглед към Джесика, обърна се и напусна помещението. Тя го проследи с очи, като си мислеше: „Точно както ме предупреди светата майка — твърде силен противник.“
Влязоха двама харконски войници. Друг един воин с белези, покрили лицето му като маска, влезе след тях и застана на вратата с изваден лазестрел.
„Глухият“ — рече си Джесика, като се вгледа внимателно в белязаното лице. — „Баронът знае, че на всеки друг бих могла да въздействувам с гласа.“
Белязаният погледна към Пайтър.
— Момчето е отвън в носилката. Какви са вашите заповеди?
Пайтър заговори на Джесика:
— Смятах да ви смиря, като поставя под заплаха живота на вашия син, ала започвам да разбирам, че това не би имало успех. Позволявам на чувствата да надделеят над разума. Лоша политика за един ментат. — Той погледна към първите двама воини, като се обърна така, че глухият да може да разбира по устните му. — Закарайте ги в пустинята, както предателят предложи за момчето. Неговият план е добър. Червеите ще унищожат всякакви доказателства. Труповете им никога не бива да бъдат намерени.
— Не желаете ли лично да им светите маслото? — запита белязаният.