„Той разбира по устните“ — помисли си Джесика.
— Ще последвам примера на моя барон — отвърна Пайтър. — Заведете ги там, където каза предателят.
Джесика долови суровата власт на ментата в гласа на Пайтър и си помисли: „Той също се страхува от жрицата на истината.“
Пайтър сви рамене, обърна се и се отправи към вратата. Там се поспря и Джесика си помисли, че може да се обърне, за да я погледне за последен път, ала той излезе, без да се обръща.
— Що се отнася до мен, не би ми се понравила мисълта да се изправя с лице срещу жрицата на истината след тази нощна работа — рече белязаният.
— Ти едва ли някога ще се сблъскаш с тази дърта вещица — обади се единият от другите войници. Той заобиколи към главата на Джесика и се наведе над нея.
— Както си стоим тук и си дрънкаме, няма да си свършим работата. Хайде хващайте я за краката и…
— Защо не ги убием тук? — запита белязаният.
— Ще изпоцапаме — отвърна първият. — Освен ако не искаш да ги удушиш. Ако питаш мен, обичам добрата, чисто свършена работа. Хвърли ги в пустинята, както каза онзи предател, бодни ги един-два пъти и остави червеите да се разправят с доказателствата. После нищо не трябва да се почиства.
— Аха… да, мисля, че имаш право — рече белязаният.
Джесика ги слушаше, наблюдаваше и запомняше. Ала кърпата в устата й пречеше да използува гласа, а трябваше да се съобразява и с глухия.
Белязаният прибра в кобура лазестрела си и я хвана за краката. Повдигнаха я като торба със зърно, промъкнаха я с маневра през вратата и я стовариха върху носена от суспенсори носилка редом с още една вързана фигура. Като я обърнаха, за да я настанят в носилката, тя зърна лицето на спътника си — „Пол!“ Той също бе вързан, но устата му не беше запушена. Лицето му не бе на повече от десет сантиметра от нейното — със затворени очи и равномерно дишане.
„Упоен ли е?“ — зачуди се тя.
Войниците повдигнаха носилката и очите на Пол се отвориха съвсем мъничко — две черни цепнатини се вторачиха в нея.
„Той не бива да опитва гласа!“ — молеше се тя. — „Глухият войник!“
Очите на Пол се затвориха.
Той правеше упражнението за съсредоточено мислене — като едновременно с това успокояваше мислите си и се вслушваше в разговора на пазачите им. Бин-джезъритският режим за успокояване на мисълта, на който го бе учила майка му, го държеше нащрек, готов да се възползува и от най-малката възможност.
Пол си позволи още веднъж с едва отворени очи да огледа лицето на майка си. Нямаше вид на ранена, макар устата й да бе запушена.
Почуди се кой ли е успял да я залови. Собственото му залавяне бе твърде лесно — легна си с капсула, предписана от Юи, и като се събуди, откри, че е вързан към тази носилка. Вероятно подобно нещо се бе случило и с нея. Логиката сочеше, че предателят е Юи, ала Пол временно отлагаше окончателното решение. Не можеше да го проумее — лекар от „Сук“ предател.
Носилката се наклони леко, тъй като харконските войници лавираха с нея през някакъв портал, преди да излязат навън, в звездната нощ. След това тръгнаха по пясъка — краката им заскърцаха по него. Крило на топтер се извиси над главите им и закри звездите. Носилката се спусна на земята.
Очите на Пол се пригодиха към мъждивата светлина. Той разпозна глухия воин в лицето на човека, който отвори вратата на топтера и надзърна вътре в зеления сумрак, осветяван от командното табло.
— Това ли е топтерът, който ще използуваме! — запита той и се обърна, за да наблюдава устните на другаря си.
— Това е топтерът, за който предателят рече, че е пригоден за работа в пустинята — отвърна другият.
Белязаният кимна.
— Само че е от онези малки топтери за свръзка. В него има място само за тях и за двама от нас.
— Двама са достатъчни — рече операторът на носилката, като се приближи, за да може глухият да разбере по устните му. — Ние с теб можем да поемем работата оттук нататък, Кайнит.
— Баронът ми поръча да видя с очите си какво ще стане с тези двамата — рече белязаният.
— За какво се тревожиш? — попита третият войник, застанал зад оператора на носилката.
— Тя е бин-джезъритска вещица — отвърна глухият, — Те имат способности.
— Аха… — операторът постави длан зад ухото си. — Единият от тях, така ли? Разбирам какво искаш да кажеш.
Войникът зад тях изсумтя:
— Тя много скоро ще стане плячка на червеите. Не ми се вярва дори една бин-джезъритска вещица да има власт над тези огромни червеи. Е, Циго? — Той побутна с лакът оператора на носилката.
— Готово — рече операторът. Върна се при носилката и хвана Джесика под мишниците. — Хайде, Кайнит, щом трябва да видиш с очите си какво ще стане с тях, можеш да тръгваш с мен.