— Много мило от твоя страна, че ме каниш, Циго — рече белязаният.
Джесика усети, че я повдигат, сянката на крилото се отмести — звезди. Набутаха я отзад в топтера, провериха кримскелските й въжета и я пристегнаха с ремък. Натикаха Пол до нея, пристегнаха го здраво с ремъци и тя забеляза, че неговите въжета са обикновени.
Белязаният, глухият, когото наричаха Кайнит, седна отпред. Операторът на носилката, когото наричаха Циго, заобиколи и зае другото предно кресло.
Кайнит затвори вратата си и се наведе над лостовете. Топтерът излетя с размахване на крилете и се насочи към Защитната стена. Циго потупа другаря си по рамото и каза:
— Защо не се обърнеш, та да държиш под око онези двамата?
— Сигурен ли си, че знаеш накъде трябва да караш?
Кайнит се вгледа в устните на Циго.
— И аз като теб слушах предателя.
Кайнит се извъртя в креслото. Джесика видя на звездната светлина лазестрел в ръката му. Осветените отвътре стени на топтера сякаш поглъщаха светлината, докато очите й привикнаха, ала белязаното лице на войника от стражата оставаше мрачно. Джесика опипа колана на креслото си и откри, че е хлабав. Тя почувствува, че коланът се е впил здраво в лявото й рамо и разбра, че е бил почти прорязан и че при едно по-рязко опъване ще се скъса.
„Дали някой не е идвал на този топтер, за да го подготви за нас?“ — зачуди се тя. — „Кой ли?“ — Бавно изви вързаните си крака настрани от тези на Пол.
— Ама наистина е голям срам да се погуби толкова хубава жена като тази — рече белязаният. — Ти имал ли си вземане-даване с жени от знатен произход? — Той се обърна, за да погледне пилота.
— Не всички бин-джезъритки са от знатен произход — отвърна пилотът.
— Ама всички приличат на аристократки.
„Зяпнал ме е съвсем недвусмислено“ — рече си Джесика. Тя прибра завързаните си крака на креслото и се сви на кълбо като змия, вперила поглед в белязания.
— Майтапа настрана, но е хубава — рече Кайнит. Той облиза устни с език. — Наистина е голям срам. — Той погледна към Циго.
— Да не би да си мислиш това, което мисля, че си мислиш? — попита пилотът.
— Кой ще разбере? — попита войникът. — След това… — Той сви рамене. — Никога досега не съм си имал вземане-даване с благородничка. Може и никога вече да не ми се отдаде такава възможност.
— Само да посегнеш на майка ми… — рече със стържещ глас Пол. Той впи очи в белязания.
— Хей! — засмя се пилотът. — Палето можело да лае. Само че няма да може да хапе.
А Джесика си помисли: „Пол си настройва гласа много високо. Може обаче и да успее.“
Продължиха да летят в мълчание.
„Тези нещастни глупаци“ — помисли си Джесика, като оглеждаше стражите и си припомняше думите на барона. — „Те ще бъдат убити веднага щом докладват, че задачата е изпълнена успешно. Баронът не желае никакви свидетели.“
Топтерът направи вираж над ръба на Защитната стена. Циго го наклони към дюните в продължително стремглаво спускане и го спря рязко над повърхността на пустинята.
Джесика забеляза как Пол започна да си поема ритмично въздух за упражнението на спокойствието. Той затвори очи и пак ги отвори. Джесика гледаше втренчено, безсилна да му помогне. „Той още не е усъвършенствувал гласа“ — рече си тя. — „Ако не успее…“
Топтерът се наклони леко и докосна пясъка; Джесика обърна очи назад на север, към Защитната стена и съзря сянката на криле, които изчезнаха от погледа някъде нагоре.
„Някой ни преследва!“ — помисли си тя. — „Кой ли?“ — След това: „Онези, които баронът е изпратил да наблюдават тези двамата. А сигурно ще има наблюдатели и за наблюдателите.“
Циго изключи роторите на крилете. Обгърна ги тишина.
Джесика видя през прозореца бледото сияние на изгряващата луна и замръзнал скален ръб, израснал от пустинята. Навети от пясъчните бури хребети браздяха склоновете му.
Пол се окашля. Пилотът заговори:
— Е, Кайнит?
— Не знам, Циго.
Циго се обърна и каза:
— Аха, виж! — Той се пресегна към полата на Джесика.
— Махни превръзката от устата й! — заповяда Пол.
Джесика долови как думите се носят бавно из въздуха. Тонът, тембърът — отлични — заповедни, много резки. Малко по-ниска настройка щеше да е по-сполучлива, ала въпреки това и така можеше да влезе в спектъра на войника.
Циго посегна с ръка към превръзката около устата на Джесика и дръпна възела.
— Не пипай там! — заповяда Кайнит.
— Я си затваряй устата! — сряза го Циго. — Ръцете й нали са вързани. — Той разхлаби възела и превръзката се смъкна. Очите му заблестяха, докато оглеждаше Джесика.