— Така — рече баронът. Той се поколеба и пое дълбоко въздух. Разбра, че бе заговорил твърде гръмко. Този така отдавна мечтан миг бе изгубил част от своята прелест.
„Проклет да е во веки веков дяволският доктор!“
— Надявам се, че добричкият дук е упоен — обади се Пайтър. — Именно така Юи ни го улови. — Пайтър се обърна към дука. — Нали сте упоен, драги ми дук Лито?
Гласът идваше много отдалеч. Лито усещаше веригите, болката в мускулите, напуканите си устни, пламтящите страни и сухотата от жаждата, която проскърцваше в устата му. Ала звуците бяха тъпи, прибулени под меко покривало. А през покривалото съзираше неясни фигури.
— Какво става с жената и момчето, Пайтър? — попита баронът. — Вече има ли някаква вест?
Пайтър прекара език по устните си.
— Ти си чул нещо! — озъби се баронът. — Какво?
Пайтър погледна към гвардейския капитан и после пак към барона.
— Войниците, които бяха изпратени да изпълнят задачата, господарю, са били… ъъъ… са били… ъъъ… намерени.
— И са докладвали, че всичко е наред, така ли?
— Те са мъртви, господарю.
— Разбира се, че ще са мъртви! Това, което искам да знам, е…
— Били са мъртви, когато са ги намерили, господарю.
Лицето на барона посиня.
— А жената и момчето?
— Нито следа, господарю, ала там наблизо е имало червей. Пристигнал е, докато са разследвали случилото се. Може би е станало така, както искахме… нещастен случай. Вероятно…
— Ние не се занимаваме с вероятности, Пайтър. Какво става с изчезналия топтер? Това подсказва ли нещо на моя ментат?
— Очевидно един от приближените на дука е избягал с него, господарю, убил е нашия пилот и се е измъкнал.
— Кой от приближените на дука?
— Пилотът е убит ловко и безшумно, господарю. Вероятно е бил Хауът или онзи Халик. Може да е и Айдахо. Или някой от поручиците.
— Вероятности — негодуваше баронът.
Той погледна упоената олюляваща се фигура на дука.
— Положението е овладяно, господарю. — рече Пайтър.
— Не, не е! Къде е този глупав планетолог? Къде е този Кайнс?
— Получихме известие къде да го намерим и изпратихме да го повикат, господарю.
— Не ми харесва как ни помага служителят на императора — измърмори баронът.
Всички тези думи достигаха до Лито през мекото покривало, ала някои от тях жегваха мисълта му. От жената и момчето — нито следа. Пол и Джесика се бяха спасили. И съдбата на Хауът, Халик и Айдахо оставаше неизвестна. Все още имаше надежда.
— Къде е дукският пръстен с герба? — попита баронът. — Не е на пръста му.
— Сардукарът каза, че когато са го заловили, пръстенът не е бил на ръката му, господарю — отвърна гвардейският капитан.
— Ти уби твърде прибързано доктора — отбеляза баронът. — Това бе грешка. Трябваше да ме предупредиш, Пайтър. Нашето дело не се нуждае от подобни необмислени действия. — Той се начумери. — Вероятности!
Мисълта се надигна като вълна в съзнанието на Лито: „Пол и Джесика са се спасили!“ В паметта му се мяркаше още нещо: сделка. Още малко и ще си я спомни.
„Зъбът?“
Вече отчасти си припомни: капсула отровен газ във форма на изкуствен зъб.
Някой му бе поръчал да си спомни за зъба. Зъбът беше в устата му. Напипваше очертанията му с език. Трябваше само рязко и здраво да го стисне.
„Още не!“
Този някой му бе казал да почака, докато се приближи до барона. Кой му бе казал това? Не можеше да си спомни.
— Още колко време ще е така упоен? — попита баронът.
— Вероятно още час, господарю!
— Вероятно! — измърмори баронът. Той отново се обърна към потъналия в мрак илюминатор. — Гладен съм.
Онази там неясна сива фигура е баронът — помисли си Лито. Фигурата подскачаше напред-назад и се люлееше заедно със стаята. А стаята ту се уголемяваше, ту се смаляваше. Ту се потапяше в мрак, ту просветляваше.
За дук Лито времето се превърна в низ от пластове. Той се промъкваше през тях. „Трябва да изчакам.“
Имаше някаква маса. Лито видя масата съвсем ясно. И огромен дебел човек от другата страна на масата, пред него остатъци от ядене. Лито почувствува, че седи в кресло срещу дебелия човек, усети веригите и ремъците, които крепяха седналото му изтръпнало тяло. Той осъзнаваше, че е минал известен период от време, ала точно колко не знаеше.
— Струва ми се, че идва на себе си, бароне.