Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес
Посвещаваме тази книга
на нашия учител Франк Хърбърт —
толкова чаровен и задълбочен човек,
колкото и чудесната вселена на Дюна,
която той създаде.
БИСЕР С НЕПОМРЪКВАЩ БЛЯСЪК
Повече от десетилетие се носеха слухове, че ще пиша роман от Вселената на Дюна, която създаде моят баща — продължение на шестата книга в поредицата. Вече бях публикувал няколко добре приети научно-фантастични романа, но съвсем не бях сигурен, че искам да се захвана с нещо толкова плашещо по размаха си. Все пак „Дюна“ е opus magnum, една от най-сложните и многопластови творби, създавани някога. Тя е съвременна версия на мита за дракона и пазеното от него съкровище, великолепен бисер с блясък чак до сърцевината си…
Преди безвременната смърт на баща ми през 1986 г. той обмисляше роман с работното заглавие „Дюна 7“ и дори вече бе сключил предварителен договор с „Бъркли Букс“, но не знаех да си е водил бележки. С татко неведнъж си говорихме за съвместна работа върху роман за пясъчната планета, но не определяхме срокове, нито уточнявахме нещо. Искаше първо да довърши „Дюна 7“ и други свои проекти.
По-късно често се замислях за недовършената поредица, особено през петте години, когато писах. „Мечтателят от Дюна“ — биография на този толкова разностранен и загадъчен човек. Естествено трябваше да подложа на анализ произхода и основните теми в поредицата. След дълго умуване вече възприемах като чудесна идеята да се заема с книга, основаваща се върху събитията, които баща ми бе описал с толкова дразнеща любопитството пестеливост в Приложенията към „Дюна“. В този нов роман щях да се върна десет хилядолетия назад чак до времето на Бътлъровия джихад, легендарния Велик бунт срещу мислещите машини. Митична епоха в една митична Вселена, когато възникват повечето велики школи, сред тях Бене Гесерит, ментатите и майсторите на меча…
Щом научиха за намеренията ми, мнозина изтъкнати автори ми предложиха да работим съвместно. Колкото и да си подхвърляхме идеи обаче, не си представях как този проект ще стигне до успешен завършек. Всички те бяха превъзходни писатели, но в общуването с тях не долавях онова взаимно вдъхновение, необходимо за справянето с толкова мащабна задача. Затова все започвах нещо друго и отлагах голямата си мечта. И макар татко да остави множество изкусително незавършени сюжетни линии в петата и шестата книги от поредицата, той написа неочакван дори за мен послеслов към „Дюна: Домът на Ордена“ — трогателно посвещение на покойната ми майка Бевърли Хърбърт, негова съпруга през почти четири десетилетия. Бяха истински творчески екип — тя редактираше създаденото от него и оценяваше извиращите от въображението му идеи… Но и двамата вече ги нямаше. Казвах си, че може би е най-добре всичко да си остане такова, каквото е.
Само че един приятел на име Ед Крамър не ме оставяше на мира. Изтъкнат редактор и спонсор на конгреси на любителите на научна фантастика и фентъзи, той искаше да състави сборник от разкази, чието действие се развива на Дюна — всеки написан от различен, добре познат на публиката автор. Убеди ме, че идеята си струва усилията, дори се чудех дали да не стана съредактор. Имаше много подробности за уточняване — и творчески, и правни. Насред споровете Ед ми каза, че получил писмо от автора на бестселъри Кевин Дж. Андерсън, който бил сред поканените да участват в сборника. Кевин се интересувал от възможността да разшири творбата си до роман, като предпочитал тя да е продължение на шестата книга…
Въодушевлението му от Вселената на Дюна направо преливаше от страниците. Аз обаче отлагах решението цял месец, защото не бях сигурен как да му отговоря. Въпреки че той се бе доказал като писател, продължавах да се колебая. Вече знаех, че искам да участвам в този проект, и то така, че да създадем роман, който да е верен на духа на поредицата. А наред с „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин и още няколко творба „Дюна“ бе сред най-големите творчески постижения и може би най-блестящият пример за създаване на фантастичен свят в цялата история на литературата! Заради наследството на моя баща не биваше да сгреша в избора си. Прочетох всичко написано от Кевин, до което успях да се добера, поразпитах за него. Скоро осъзнах, че той е чудесен писател, а и репутацията му беше безупречна. Реших да му се обадя по телефона.
Постигнахме разбирателство от самото начало — и лично, и професионално. Освен че ми стана много симпатичен, долавях и как творческата енергия протича помежду ни, как се зараждат нови и нови идеи в руслото на поредицата. След като получихме съгласието на моето семейство, двамата с Кевин решихме да напишем роман-пролог, но не за древните епохи преди „Дюна“. Предпочетохме да се върнем към събитията тридесет-четиридесет години преди да започне действието в първата книга — любовната история между родителите на Пол, пристигането на планетолога Пардот Кайнс на Аракис, причините за унищожителната вражда между династиите Атреидес и Харконен и какво ли не още…