Лайънъл се засмя на шегата й. Тя имаше много добра постановка на тялото и добър ритъм. Убеден съм, че би могла да свърши хубава работа в прав стоеж, стига да искаше.
— Приятна вечер, госпожо Джонсън — казах аз. Не се сдържах и добавих: — Бъдете предпазлива, поне докато приключим с този случай.
— Кристин — поправи ме тя. — И ще внимавам. Обещавам. Благодаря, че се отбихте.
Кристин! Исусе! Името й бе същото като онова, което й бях измислил. Явно го бях чул по-рано — от Деймън или от Нана, но изглеждаше доста странно.
Същата вечер, когато се прибрах у дома, мислите ми вече бяха обсебени не само от убийствата на двете деца, от Джак и Джил, но и от директорката на училището. Тя бе интелигентна, забавна и едновременно с това хубава. Беше в състояние сама да се грижи за себе си, дори да борави с пистолет.
Госпожа Джонсън.
Кристин.
Шуп. Шуп. Шуп. Шуп.
28.
В този опасен век всеки има нужда да си мисли: „Няма да ми се случи. Не на мен. Каква е вероятността да се случи именно на мен?“
Филмовият актьор Майкъл Робинсън смяташе, че е абсурд да се притеснява или страхува от маниакалните убийци, които се бяха развилнели из Вашингтон. В крайна сметка какво общо имаха с него зловещите заплахи на Джак и Джил?
И все пак бе малко напрегнат и неспокоен, тъй че се опита да се наслади на повишаващата адреналина надпревара, да се впусне в непристойния поток на мига, на времето, в което живеем.
Малко преди полунощ холивудската звезда най-накрая събра смелост и се обади в ескортната служба за VIP да му изпратят подходяща компания. Лека закуска преди лягане. Беше използвал многократно тази служба през време на предишните си посещения във Вашингтон. Дискретната, шикозна и изключително скъпа служба за секс под наем разполагаше с точна информация за неговите изисквания.
След като проведе телефонния разговор, четирийсет и девет годишният актьор направи усилие да се задълбочи в четенето на сценарий с любовно-приключенски сюжет, който бе поръчал, но после стана и се приближи до прозореца на своя луксозен апартамент в надстройката на хотел „Уилърд“ на Пенсилвания авеню. Знаеше, че неговите почитатели биха били скандализирани от факта, че плаща, за да прави любов, но това си беше техен проблем.
Работата беше там, че за него бе значително по-просто в чисто психологически план да плати хиляда и петстотин долара, отколкото да си усложнява живота с ухажване и после с болезнени раздели. Тази вечер бе в добро настроение, чувстваше се уравновесен и стабилен. Просто изпитваше потребност от компания, от малко ласка и непретенциозен секс.
И трите му изисквания щяха да бъдат задоволени скоро, надяваше се той.
По някакъв начин част от него се пренасяше назад във времето, около 1963-та в родния му град Уичита, когато бе в последния клас на местната гимназия, фантазиите и желанията му от онзи период все още не се бяха осъществили и люлееха съзнанието му в бясно буги. За разлика от тогава, тази нощ той знаеше какво иска и щеше да го получи без неприятности, без чувство за вина или скърцане със зъби.
Обходи с бегъл поглед апартамента си и реши да поразтреби.
В този миг чу две леки почуквания на вратата си. От ескортната служба му бяха казали, че ще трябва да почака около час.
— Момент, моля — извика той. — Идвам веднага. Един момент.
Погледна часовника си. Половин час по-рано. Е, какво пък. Беше готов за един бърз сеанс и после цяла нощ блажен сън. Рано сутринта на закуска имаше среща с председателя на Националния демократически комитет. Бяха го помолили да организира кампания за набиране на средства за демократите. Председателят беше сваляч на знаменитости от друга категория. Всъщност всички бяха такива.
Той погледна през шпионката на хотелската врата. Добре, добре. Онова, което видя в коридора от другата страна, определено му се понрави. Дори през тази крива леща. Усети как отвътре го заля вълна адреналин. Отвори вратата и усмивката му „петнайсет милиона долара на филм“ автоматично влезе в действие.
— Здрасти, аз съм Джаспър — каза привлекателният мъж на прага. — Приятно ми е да се запознаем, сър.
Майкъл Робинсън се съмняваше, че името на компаньона му наистина е Джаспър. Струваше му се, че имена като Джейк или Клиф биха подхождали много повече на новия му познайник. Той бе малко по-възрастен от очакванията на Майк. Приблизителна възраст около трийсет и петте, която не му пречеше да изглежда повече от приемлив. Всъщност бе почти съвършен. Майкъл Робинсън вече беше твърд, беше си сложил и лубрикант. Въоръжен и опасен, наричаше той това свое състояние на готовност.