Съгласих се с Кайл. Безсърдечен. Без страст. Без гняв.
— Как са открили Майкъл Робинсън?
— О, това е още една добра роля, Алекс. Нова хитрина. Обадили са се по телефона в редакцията на „Поуст“. Уведомили са вестника откъде да приберат боклука тази сутрин.
— Това цитат ли е? — попитах Кайл.
— Не разполагам с точен цитат на думите им, но да „приберат боклука“ определено бе част от казаното — отвърна Кайл.
Интересувах се от всяка непочтителност или цинизъм, които Джак и Джил биха могли да използват в описанието на убийствата. Те очевидно проявяваха слабост към играта на думи. Бяха артисти. Питах се, освен това възможно ли е да са излезли на Пенсилвания авеню и да ни наблюдават отново. Да ни заснемат, докато се блъскаме и препъваме един в друг във вътрешността на „Уилърд“. Чудех се дали не приготвят и втори филм, с техния метод на широко разпространение. Наоколо бяха поставени постове за наблюдение, тъй че ако стояха там, щяхме да ги пипнем.
Влязох във всекидневната на хотелския апартамент и с облекчение установих, че началникът на инспекторите Питман не се вижда на сцената. Актьорът Майкъл Робинсън обаче беше там. Както казват, той бе роден за тази роля, може би най-голямата в живота му.
Голото му тяло бе в седнало положение на пода, с глава опряна в канапето. Изглеждаше така, все едно че е подпрян, за да види някой влизащ в стаята и може би това бе идеята на убиеца. Очите му ме гледаха втренчено. За да видят или да бъдат видени? Питах се. Не беше приятна гледка. Отбелязах синкавата плът. Кръвта вече се бе отекла в долната част на тялото му, която бе придобила отблъскващ мораво червеникав цвят.
Поредната знаменитост бе разголена. Свалена на земята. Наказана за някой действителен или въображаем грях? Каква връзка имаше с Фицпатрик и Шиън? Защо сенатор, телевизионна журналистка и актьор?
Три убийства за толкова кратко време. Предполага се, че знаменитостите трябва да са в по-голяма безопасност от нас, по-охранявани и над всичко това. В действията на убийците имаше нещо първично, необуздано и потресаващо.
Какво бе странното, сложно послание от Джак и Джил? Че никой вече не е в безопасност? Подмятах възмутителната мисъл в главата си. Беше добра изходна позиция, подходяща работна постановка.
Никой не е в безопасност? Джак и Джил ни заявяваха, че могат да дойдат за всеки, по всяко време.
Трупът отново бе съпроводен с бележка. Поредната строфа на Джак и Джил. Беше на нощното шкафче, оставена там за нас от странния и жесток убиец или убийци.
В стаята бе и един от търговските посредници на Майкъл Робинсън. Беше долетял от Ню Йорк. Хубав мъж със сребристоруси коси. Носеше дълго кашмирено палто върху костюм на Армани. Забелязах, че очите му са зачервени и подпухнали. Изглежда, бе плакал. Двама лекари от медицинската експертиза работеха върху фотогеничното тяло на актьора. Предполагам, че цялото проявено внимание може да се определи като проява на подобаващ стил. Само най-доброто за Майкъл Робинсън.
Имаше и други очевидни прилики с убийствата на Фицпатрик и Шиън. И в трите присъстваше някаква евтина безвкусица и извратеност. Всяко от тях представляваше екзекуция. И може би най-важното на този етап — те всички бяха „противни либерали“, нали? Те всички бяха разголени и изложени на показ заради онова, което представляваха.
— Д-р Алекс Крос? Извинете, вие сте д-р Алекс Крос, нали?
Обърнах се и видях високия строен мъж, който бе произнесъл името ми. Беше със сурови черти и почти войнишка стойка. Около четиридесетте, предположих. Носеше черен шлифер върху тъмносив костюм. Стегнат, делови вид. Определено някакъв висш служител на закона.
— Да, аз съм Алекс Крос — отвърнах.
— Аз съм Джей Грейър от Тайната служба — представи се той официално. Имаше нещо в самата изправена стойка на тялото му. Изключителна сигурност. Или морална увереност? Наличие на непоклатим стълб зад гърба му? — Старши агент от отряда по охраната на президентското семейство.