За малко необичайната ни закуска сервираха сладки ролца с глазура, сладолед и сребърни канички с кафе. Явно някои от компанията бяха работили заедно и по-рано. Отдавна бях овладял правилото, че ако в игра на покер не можеш да разбереш кой е баламата, значи баламата си самият ти.
Съветникът по националната сигурност откри заседанието минута след десет. Дон Хамърман бе жилав, рус мъж на около трийсет и пет. Изглеждаше като навита пружина. Определено пасваше на профила на служителите в Белия дом през последните години: много млад и много стегнат. Винаги готов за действие. По местата, готови, старт!
— Приятели, възнамерявам да използвам диапозитиви за настоящата презентация. Така правим тук в Голямата къща — поясни ни Хамърман и успя да докара една пресилена усмивка. Разполагаше с доста изнервяща кинетична енергия. Напомняше ми за ония столични надувковци, които завеждат връзките с обществеността, и дори за оня префърцунен агент на Майкъл Робинсън от „Уилърд“.
От забележката му заключих, че обичайните сбирки в Белия дом бяха по-скоро бюрократични и формални, отколкото непринудени. Все пак малката шега, изглежда, достави удоволствие на всички.
Всъщност тази преднамерена сърдечност ме притесняваше. Маската на смъртта, застинала върху лицето на Майкъл Робинсън, продължаваше да стои пред очите ми. Образ доста неподходящ за Белия дом.
Разголеният труп на Робинсън вероятно все още беше там в „Уилърд“, при екипа от моргата, готов за етикетчето и чувала.
— Разполагам с илюстративен материал за около час, само най-важното. С подробна дискусия, да речем два часа — продължи Хамърман. — Така ще продължим почти до обяд, но при тия злощастни обстоятелства…
Какви злощастни обстоятелства по-точно? Искаше ми се да прекъсна Хамърман, но благоразумно си замълчах. Не беше нито времето, нито мястото.
На работната маса се появиха първите чаши с кафе и няколко пакета цигари. Всички бяха готови за тежка обсада. Вероятно това бе стилът на действие в Белия дом.
Хамърман сложи първия си филм в тихо помъркващия апарат. На прожекционното табло се появи надпис: Разследване по случая Джак и Джил.
— Както знаете, миналата седмица във Вашингтон бяха извършени три брутални убийства на известни личности. Последното от тях — снощи. Жертвата е актьорът Майкъл Робинсън, застрелян в хотел „Уилърд“. Извършителите наричат себе си Джак и Джил. Оставят на местопрестъплението неясни бележници с претенции за артистизъм. Обичат да се заиграват с медиите. Явно много ценят светлината на прожекторите. Освен това, изглежда, си разбират от работата. Извършват успешно три скандални убийства, без да ни оставят ни една улика, за която да се хванем. Вероятно или притежават твърде характерен почерк, или са серийни убийци, и то от особено висока класа. Последното е под въпрос или най-малкото оставам с такова впечатление. Но все пак е една хипотеза. Ето ви първото изненадващо и тревожно обстоятелство. Онова, което някои от вас не знаят, е, че „Джак и Джил“ е кодовото име, което Тайната служба използва за президента и госпожа Бърнс. Това е факт, откакто президентът пое поста си. Ние не сме склонни да приемем подобно съвпадение за безобидна случайност.
Русокосата жена от ЦРУ запали цигара. Спомних си името й. Джийн Стърлинг. Тя издиша бледа струя дим. Чух я как измърмори: „по дяволите“. Пълно съвпадение със собствените ми емоции. Това бе най-лошата новина, която бяхме получили до този момент.
— Смятаме, че съществува реална възможност да бъде извършено покушение над президента или над госпожа Бърнс. А може и над двамата — каза Хамърман.
Думите му прозвучаха смразяващо. Озърнах се и мислено регистрирах застиналите тревожни физиономии.
— Взели сме, или по-точно непрекъснато взимаме всички възможни предохранителни мерки. Засега излизанията на президента извън Белия дом ще бъдат изключително ограничени. Той и госпожа Бърнс са информирани обстойно за тревожната ситуация. Приемат я добре. Те са изключително интелигентни, достойни за уважение личности. Няма да изпаднат в паника. Имате думата ми. Паниката и за двамата ще поема лично аз.
Нека се спра на някои факти, с които не разполагаме, относно така наречените Джак и Джил. На практика няколко хиляди души са определени да разследват случая, а до този момент знаем удивително малко. Следващия път Джак и Джил може да се насочат към Белия дом, а ние нямаме и най-малка представа защо. Нито кои биха могли да бъдат. Или пък какво, по дяволите, представлява това за тях.